Но той бе само едно невинно дете.
Малко по малко разкритията ставаха все по — и по-шокиращи за Дамита. Въпреки това тя знаеше, че ще трябва да се примири с много неща в новия си живот заради доброто на Тимоти. Той единствено бе от значение в момента.
Собствените й чувства оставаха на втори план.
Жълтия гълъб смирено гледаше в земята, след това бавно повдигна взор към Дамита и й се усмихна:
— Гладни ли сте? — меко попита тя на чист английски език.
Тимоти се приближи:
— Страшно съм прегладнял! — каза той, подушвайки аромата на задушеното, което вреше на огъня в колибата. — Мога да изям цяла мечка.
Джонатан се захили. Отиде до момчето, сложи ръка на рамото му и го поведе към къщата:
— Това можем да го уредим — каза той, а братовчедка му побледня отново при мисълта, че ще й се наложи да яде мечо месо.
ТРЕТА ГЛАВА
Лулата на мира бе обиколила вече войните омахи, които седяха покрай огъня в съвещателната шатра. Железния облак беше облечен само с къс кожен панталон, а косата падаше свободно по гърба му. Вождът дълбоко вдъхна голямо количество дим от лулата, след това бавно издиша струйка дим, като преместваше погледа си от войн на войн. Очите им не го изпускаха от момента, в който бе се завърнал след важната си среща.
Железния облак остави лулата върху голото си коляно и изправи рамене. Той знаеше, че повече от присъстващите се досещат защо ги бе събрал. Между хората му се бе разпространила мълвата за неговата непримиримост с условията за живот в резервата. Знаеха, че има планове да промени нещата, но не и това, как ще ги осъществи.
Когато започна речта си, всички се приведоха напред и внимателно го слушаха. По лицата им се появи учудване, а после и смайване, когато разбраха в какво искаше да ги въвлече Железния облак.
— Войни мои, днес отново получих арогантен отговор от белия агент във форт Калхуун — започна Железния облак. — Ние сме били винаги горд и независим народ и не можем повече да се унижаваме пред белите хора. Нима не разбирате, че нашите прадеди са се противопоставили на своите преследвачи и те са направили всичко, за да сломят духа им? Ние живеем в резервата само защото предците ни са се борели да запазят достойнството си. Те успяха да прекършат гордостта на водачите на това племе — моя баща и моя дядо. Сега вожд съм аз! И това никога няма да се случи с мен!
Железния облак остави лулата настрана и застана разкрачен, със скръстени на гърдите ръце, извисявайки се над своите войни.
— Аз, вождът Железен облак, искам промяна за хората си! — черните му очи пламтяха. — Желая да направя нещата такива, каквито са били, преди белите хора да се намесят в живота на племето омаха. Вече нямам доверие в тях! Думите им са лъжовни! Нашето село трябва да напусне резервата, като скъса с всичко и заживее отделно от останалите племена омаха. Нашите хора ще отидат в далечни земи. Ще възприемем отново стария начин на живот далеч от влиянието на белите хора. По този начин нашето племе ще просъществува най-дълго от племената омаха!
Всред кръга от войни се понесе въздишка. Черния койот, един от най-верните войни на Железния облак, се изправи срещу вожда.
— Това, което предлагаш, няма да помогне, а ще навреди на нашето село. — каза той. — Сега получаваме всичко от правителството. Нужно ли е да обръщаме гръб на това добро? Трябва ли да ловуваме за всеки залък храна за себе си и за децата си? Необходимо ли е да се откажем от дрехите, които ни се дават сега? Хората ни ще бъдат принудени да преживяват тежко, докато другите — сиуксите например — ще се радват, ако си отидем, и ще станат господари на всичко, което ни принадлежи по право!
— Ти си позор за нашия народ, щом се признаваш за напълно зависим от белите хора! — смъмри го Железния облак. — С идването на чужденците, омахите престанаха да правят всички необходими им предмети. Времето на индианците вече не е заето с дълги и изморителни задачи. Стимулите за достигане на съвършенство в старите производства изчезнаха.
Железния облак изгледа Черния койот от горе до долу. Войнът беше негов връстник, живял на тази земя вече тридесет зими.
— На тебе ти се привиждат спокойни дни без работа, в пълна зависимост от белите хора, които ще те снабдяват с храна и дрехи! — изсъска разгневен вождът — Ти си един от тези, чиито дух е потиснат от чужденците. Ти именно се нуждаеш от промяна, от ново място, където отново да се научиш да ловуваш и да усвоиш уменията на предците си! Единствено правилното ще бъде да си със своите хора, Черен койоте, и да изпълняваш задълженията си. В противен случай ти няма повече да можеш да се наричаш омаха!