— Нямаш какво да кажеш, така ли? — продължи Железния облак, като остави пушката настрана. След това се приближи до Черния койот и сложи ръка на врата му: — Това е добре. Каквото и да кажеш, няма значение. Но онова, което хората ни ще кажат, трябва да те интересува. Ще те изправя пред тях и нека те решат какво да бъде наказанието ти. Мисля, че сам ще предпочетеш смъртта си, тъй като всичко по-малко от това би било под достойнството ти.
Железния облак изви ръката си, свали я от гърлото на Черния койот, сграбчи китката му и го обърна с гръб към себе си.
След това каза на Дамита:
— Ако искаш и би се чувствала по-добре, остани в колибата, докато мине съдът над Черния койот. Ако присъдата за предателя е смърт, нещата ще свършат бързо — веднага след произнасянето на присъдата. Едва ли би искала да видиш това.
Дамита стоеше с широко отворени очи. Тя трудно преглътна, не знаеше какво трябва да направи. Младата жена искаше да взема участие във всичко, което Железния облак и неговите хора вършеха, за да стане наистина една от тях. Но нима това означаваше, че ще трябва да присъства на самата екзекуция?
Тя разбираше, че сега, когато е жена на индиански вожд, всичко, дори участието в съда над онези, които бяха нарушили законите на племето, е нейно задължение. Думата й е равностойна на решението на всеки един от омахите.
— Ще дойда с теб — каза Дамита с разтуптяно сърце, без да знае какво я очаква. Тя не бе сигурна дали ще може да го понесе, ако Черния койот бъде жестоко убит.
Но отново си припомни, че и това е част от нейното бъдеще — да приема всички закони на омахите без остатък.
Дори и смъртната присъда.
Тимоти се изправи и застана до сестра си. Той напрегнато се вгледа в Железния облак:
— И аз искам да дойда — каза той, като изправи младите си плещи. — Ако ще ставам боец, трябва да науча всички закони на войнството. Това включва и умението да присъстваш на наказанието на онези… които са прегрешили… пред нашето племе!
Дамита бе изненадана от готовността, с която брат й се приобщаваше към хората на Железния облак. Момчето не само бе приело начина им на живот, но и искрено се чувстваше един от тях.
Това бе неочаквано за Дамита, но тя не го смяташе за погрешно. Нима и тя не работеше всеотдайно и не бе се посветила изцяло на същата цел заради брат си и Железния облак?
Просто със своята младост и наивност Тимоти от сърце и по-бързо свикваше и по-дълбоко се приобщаваше.
Дамита коленичи до брат си, като го гледаше право в очите. Тя взе ръката му в своята и нежно я стисна.
— Тимоти, мисля, че този път ще е по-разумно да останеш тук с Бейби — даваше му този съвет, защото не искаше брат й да преживее толкова много наведнъж. Това би помрачило мечтите му за бъдещето, което в момента му се струваше така прекрасно и величаво. — Спомняш ли си — мъчеше се да му обясни тя — ние решихме, че ако Бейби Оживее тази нощ, тя ще се оправи напълно. Да останеш тук, би било най-доброто, Тимоти, защото животното може да се събуди и да има нужда от някого до себе си.
След това помълча и бързо добави:
— Може би ще иска водичка или да й се разтрие лапата с мехлема от билки — прошепна тя. — Ние сме имали домашни котки и преди, когато бяхме в Бостън. Знаеш, че те облизват всичко, което е по лапите им. Ако Бейби се събуди и почувства, че мазилото й е неприятно, може да го оближе и положението й да се влоши от това.
Тимоти вдигна глава, сериозно и дълбоко замислен. След това кимна.
— Разбира се. Ти си права, сестричке — каза момчето. — Ще присъствам на следващото осъждане — след това хвърли бегъл поглед към Железния облак и доближи устни до ухото на сестра си: — Наистина не ми се щеше да присъствам на наказанието тази вечер. Не защото съм страхливец. Но ти можеш да ме разбереш, нали сестричке?
— Да, напълно — отвърна му Дамита тихо, тупна го леко по коляното и се изправи до Железния облак. — Тимоти остава тук, а аз ще дойда с теб.
Железния облак я погледна продължително, гордостта му се отразяваше в топлата му усмивка:
— Тогава, моя Бяла върба, да тръгваме — каза той и подкара Черния койот към изхода. — Хората ни трябва да се събудят от дълбокия си сън, за да проведем съда. Съдбата на Черния койот сега е в техни ръце. Те не умуват твърде дълго. Когато оценят престъплението, те точно знаят какво трябва да е съответното наказание.
Дамита тихо се усмихна. Разбираше, че той вече е наясно каква ще е присъдата, тъй като знаеше кое престъпление как се наказва според племенния закон. Страшно й се щеше да го попита какво би могла да очаква, но не искаше да се покаже уплашена от решението си да присъства на този обичай на омахите. Осъзнаваше, че престъпленията на Черния койот са тежки, но с цялото си сърце се надяваше, че няма да е толкова ужасно. Тя не искаше да се колебае в преклонението си към Железния облак и хората му. Беше чувала за индианците, че са свирепи. Но се надяваше, че след тази нощ няма да мисли така за тях.