А когато спряха наблизо и тя видя лицето на мъжа в нея, младата жена пребледня и ахна. Тя разпозна Джонатан, въпреки че лицето му бе цялото обрасло, но бе потресена от слабостта му. Той почти се бе загубил, а кожата на лицето му се бе опънала направо върху черепните кости.
Джонатан погледна Дамита и повдигна треперещата си ръка към нея:
— Дамита? — произнесе той едва-едва. След това погледна Тимоти и очите му издадоха изненадата, когато видя облеклото му и индианската превръзка на главата му.
Дамита коленичи до носилката и сложи ръка върху челото на братовчед си.
— Тимоти и аз се чувстваме прекрасно — тихо каза тя, докато очите на братовчед й я оглеждаха внимателно, отбелязвайки, че и тя носи индиански дрехи. — А ти как си? Какво се е случило?
Железния облак бе застанал до нея с ръка на рамото й.
— Войниците му са го изоставили, след като са разбрали, че е болен от шарка — каза той. — Мисля, че е на границата на гладната смърт.
— Помогни ми, Дамита — примоли се Джонатан, но в погледа му се четеше несигурност. — Не позволявай на индианците да ми навредят. Моля те…помогни ми.
— Съдбата му зависи от теб, Бяла върба — каза Железния облак. — Той е твой кръвен родственик. Ако пожелаеш да се грижиш за него до оздравяването му — тъй ще бъде. Ако обърнеш гръб на мошеника — твоя ще е волята. Ще го отпратим. Той ще умре от бавна и мъчителна смърт, сам — помълча, след това добави: — Какво да бъде, Бяла върба? Живот или смърт?
Дамита беше безкрайно притеснена от възможността тя да отсъди дали братовчед й да бъде осъден на смърт, или да го оставят да живее.
Да, тя го съжаляваше. Той изглеждаше така, сякаш се намираше на прага на смъртта.
Но когато си спомни защо този човек е бил в гората, така близо до селището на омахите, състраданието й постепенно премина в бавно разпалващи се гняв и злоба. Сигурна беше, че целта на братовчед й е била не толкова да намери Тимоти и нея самата, колкото да залови и накаже любимия й, Железния облак!
— Ако го излекувам, какво ще стане тогава, Железен облак? — попита Дамита, като се изправи и застана редом с него. Тя внимателно се вгледа в очите му, преди да продължи: — Той може отново да доведе войниците и да разруши селището ни.
— След като оздравее и може да язди, той ще бъде отведен оттук с вързани очи — безпристрастно изрече Железния облак. — И трябва да разбере, че втори шанс за живот няма да има, ако отново покаже лицето си в Илинойс.
Дамита се обърна, погледна надолу към Джонатан и тежко въздъхна. Той беше неин братовчед — кръвен роднина. Не можеше да произнесе смъртната му присъда. Не можеше да понесе тя да е причина за смъртта на някого — още повече, ако това бе братовчед й!
— Ще направя това, което мога — тихо каза младата жена. — Но нека Господ ми е на помощ, ако някога съжаля за решението си.
Джонатан й се усмихна накриво.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
След като видя, че настаняват Джонатан зад паравана — там, където обикновено спеше той, Тимоти взе вещите си и ги премести в предната част на вигвама, при сестра си. Железния облак нави няколко кожи на руло. Щеше да ги изнесе от жилището си и да спи навън. Не искаше Дамита да е принудена да отговаря на неудобните въпроси на братовчед си, ако той видеше, че двамата делят една постеля.
Тимоти изприпка навън от вигвама заедно с играещата на верижка Бейби. Беше нетърпелив да разкаже на Стройния лос всичко за братовчед си, който неочаквано отново се бе появил в неговия живот. Железния облак взе навитите на руло кожи и погледна изпод вежди Дамита.
— Наистина няма защо да правиш това — тихо за младата жена и докосна с ръка медночервеното му лице, галейки с любов гладката му кожа. — Не е необходимо да спиш навън, далеч от мен, заради Джонатан. Аз не се срамувам от нашата връзка. А и той скоро ще научи за намерението ни да се оженим. Искам да му кажа всичко, Железен облак — тя меко се засмя. — Страшно доволна ще съм да видя изражението на лицето му, когато разбере, че братовчедка му е влюбена във вожда на омахите и смята да се омъжи за него. Джонатан ще се стресне не на шега.
— Зная, че говориш от сърце — отвърна й Железния облак, хвана ръката й и я притисна здраво към голите си гърди. — А още по-хубаво е, че ти ще му разкажеш всичко за нас. Независимо от всичко обаче, не е необходимо да излагаме на показ пред него нашата близост. Вигвамът е прекалено малък за човек с толкова дълги уши.
Дамита цялата се изчерви, защото осъзнаваше за какво намеква индианецът. Тя срамежливо сведе поглед. Цялата бе обзета от желание, като си припомни прекрасните мигове, прекарани с Железния облак. Те много щяха да й липсват.