Дамита вдигна очи и с дяволита усмивка обърна към него.
— Къде смяташ да нощуваш? — тихо попита младата жена. — Ще дойда при теб. Няма да е по-различно от времето, когато напускахме вигвама, за да търсим уединение от Тимоти. Не можем прекараме и една нощ, скъпи, без да сме заедно.
Железния облак засмяно впери очи в нейните.
— Нима жена ми се е превърнала в хитра лисана? — помъчи се да я подразни той. След това със свободната си ръка обгърна кръста й и я притисна здраво до себе си: — Любов моя, ще бъда край реката. Можеш да видиш светлината на огъня ми. Ще вдигна малка палатка, но тя ще е достатъчна, за да подслони и двама ни.
Той погледна към одеялото, за да се убеди, че Джонатан не ги шпионира, допря устни до устните на Дамита и я целуна нежно и продължително.
Когато се отдели от нея, Железния облак взе опряната си до стената пушка:
— Спи с оръжието до себе си през цялото време — каза той строго, като й я подаде. — Може да се окаже, че братовчед ти не е толкова болен, колкото изглежда. Ако се почувства застрашен тук, в нашето селище, и реши да бяга — спри го, Бяла върба! Ако трябва — застреляй го.
Дамита пребледня при вида на пушката, после вдигна поглед към Железния облак.
— Не съм сигурна дали ще мога — пророни тя. — Той… ми е роднина.
— Само поради грешка на съдбата — припомни й Железния облак. — Сърцата ви са различни. Никога не му се доверявай, Бяла върба… Никога.
Той отново погледна към паравана, после към Дамита.
— Може би не е разумно да те оставя насаме с него, без своята подкрепа — каза той. — Може би ще трябва просто да спя отвън, тъй че ако ти дотрябвам, бързо да се отзова.
— Не — отвърна меко момичето, като го хвана за ръка и го поведе към изхода. — Не е необходимо да ме охраняваш през цялото време. Джонатан е много болен. А и да не е, аз мога сама да се защитя.
Тимоти стремително се втурна във вигвама с Бейби на ръце. Когато видя оръжието в ръцете на сестра си, той погледна към паравана, след това се обърна към Железния облак.
— Аз ще я браня, Железен облак — каза момчето и гордо изпъчи гърди. — Ще стоя около нея, вместо да играя навън с приятелите си. Те ще ме разберат.
Дамита се обърна към него и се засмя при вида на Бейби, която беше вече порасла и изпълваше обятията на брат й. С всеки изминал ден котето ставаше все по-тежко и тромаво:
— Няма да правиш нищо подобно — каза тя и прокара ръка по петнистата козина на Бейби. Сърцето й се стопли, когато диването лизна ръката й с грапавия си език. — Вие с Бейби имате нужда от игри и занимания. Няма да ти хареса да прекарваш дните си с мен и братовчеда Джонатан.
Бейби се заизвърта, докато успя да скочи от ръцете на Тимоти, затири се към гърнето, което все още не бе свалено от огъня, и започна да души наоколо. Дамита се впусна след нея, отстрани я и погледна недоволно към брат си.
— Тимоти, тя става все по-непослушна.
Независимо че съжаляваше за казаното, младата жена знаеше, че все едно след време щеше да се наложи да я освободят. Но никой не бе готов за това — най-малко Бейби. Дивото коте не знаеше още как да се грижи за себе си в дивата гора. Но зъбите и ноктите му с всеки изминал ден ставаха все по-остри и то несъзнателно причиняваше болка на околните, когато, за да си поиграе, ги хапеше или закачаше с лапа.
— Зная, сестричке — каза Тимоти и отново взе котето на ръце. — Но ние ще успеем някак да се оправим, нали?
Дамита тежко въздъхна, след това кимна.
— Да, все някак ще се оправим — прошепна тя.
Тимоти отново напусна вигвама с дивата котка на ръце. Железния облак леко целуна Дамита по челото и също излезе.
Младата жена се обърна към паравана. С особено задоволство очакваше времето, което бе принудена да прекара с Джонатан.
Но поради кръвната им обвързаност се чувстваше длъжна да се грижи за него. Когато оздравееше, нещата щяха да стоят по друг начин…
Тя повдигна края на одеялото и се вгледа в лицето на Джонатан. Когато видя, че е изпаднал в унес, тя се върна към ежедневните си задължения. Знаеше, че повече от всичко друго сега за оздравяването му можеше да помогне доброто хранене. Слабостта му се дължеше преди всичко на липсата на храна, а не на лекарства. Той не бе вече болен, просто твърде много бе изнемощял от болестта и от липсата на нормални условия за живот през последните дни.
В жарта бе заровена плешка от сърна, която се печеше. Бутът й бе нарязан на ситни парченца и вреше в гърнето, което Бейби се бе опитала да души. Бульонът бе станал гъст и вкусен.
Дамита се приближи до готварските си принадлежности и избра една от най-шарените кратуни. Щеше да я използва като купа, когато Джонатан се събуди.