С приведени рамене индианецът поглеждаше посрамено и с ужас откри немалко заплашителни погледи, насочени към него. Той се върна пълзешком на мястото си. Вътрешната борба, която водеше, за да се съгласи с Железния облак, бе очевидна по изражението на лицето му и по погледа, зареян над главите на войните. Мисълта му го отнесе далеч от всички и всичко, което се говореше.
Един по-възрастен войн се приведе напред, гледайки Железния облак право в очите.
— Уакода ни учи, че думите и делата ни трябва да са правдиви, тъй че да живеем в мир и щастие — каза Белия бухал. — Истината в думите и делата е в основата на законите на племето омаха. Уакода непрестанно кара нощта да сменя деня, както и лятото да следва суровата зима. Ние можем да се уповаваме на тези промени и да подредим живота си, като се съобразяваме с тях. Ние сме зависими и от тебе, Железен облак, защото си нашият вожд, и ще сторим това, което ти кажеш. Къде е земята, където искаш да ни отведеш?
— Изпратих разузнавачи да намерят удобно място за нашето ново селище и те откриха земя в гористите местности. Мястото се нарича Илинойс и там няма нито бели, нито индианци — отвърна Железния облак, като се усмихна на стария войн. След това вождът внимателно огледа останалите мъже. — Намира се в южната част на Илинойс. Има много гори, богата почва, животни и реки. Има всичко необходимо на омахите, за да живеят щастлив, трудов, свободен живот.
Белия бухал седна, за да отстъпи място на друг мъж, който се възпротиви на плана на Железния облак.
— Илинойс е далеч от мястото, където се съхранява Свещеният стълб — каза той с треперещ глас. — Омахите поднасят своите почести пред Стълба, заедно с жертвоприношенията и молитвите, отправени към Уакода. Вярно е, че сега той се намира в друго селище, в Палатката на войната, под охраната на Пазителя на Свещения стълб, но не е необходим повече от половин ден езда, за да се доберем дотам. Ако се преселим далеч оттук, никога няма да видим Стълба, още по-невъзможно ще бъде да поднасяме жертвите пред него.
— Истина е, че Свещеният стълб — символ на властта на вожда — ще бъде твърде далеч — каза Железния облак. — Но ние трябва да сме готови на жертви в името на живота, който ви предлагам. Ще се научим да поднасяме жертвите си на Уакода без Свещения стълб.
Настъпи пълна тишина и едва тогава Железния облак изложи плана си на истинска проверка.
— Онези, които не желаят да пътуват с нас, да станат и да напуснат Дома на съвета — каза той, като се обръщаше към всеки един от присъстващите. За момент вождът задържа погледа си върху Черния койот в очакване на отрицателна реакция, дори на решение да напусне и да заживее сам, да стане изменник.
Когато Черния койот не реагира отрицателно, нито тръгна да си върви, Железния облак свали погледа си от него и каза:
— Онези от вас, които не биха се помирили с това, което ни предстои, нека веднага напуснат селището заедно със семействата си и повече никога да не се връщат. От този момент нататък те не принадлежат повече към нашето племе.
След това се усмихна на всеки от войните поотделно.
— Но онези, които ще решат да останат и да рискуват, тръгнете си и започнете да разглобявате своите жилища. Гответе се за път. Скоро отново ще построим нашето селище в скатовете на южен Илинойс.
Хората се скупчиха около вожда. Прегръщаха го и го хвалеха за необикновения му план, което го изненада. Той им довери още нещо от своя замисъл, което бе премълчал, защото не желаеше да го разпитват повече. Това беше една тайна, която Железния облак засега не искаше да споделя с когото и да било.
След като всички напуснаха съвещателната шатра и се скупчиха около вожда си навън, където звездите бяха изпъстрили небето като милион бляскави скъпоценни камъни, той вдигна ръка, за да ги усмири.
— Братя мои, ще бъда заедно с вас през първия ден на нашето преселение, за да видя, че успешно сте поели по пътя, а след това ще ви изоставя, за да изпълня едно последно задължение, което имам към белокожите — каза той, като избягваше учудените им погледи. — След това ще се завърна и ще ви водя към новата земя, към новия живот!
Настъпи тишина и Железния облак разбра, че хората му желаят да научат повече за тайното му намерение, но никой не го запита. Те тръгнаха по пътя си, а той наблюдаваше разтурянето на селището.
Бе радостен да чуе нетърпеливото, радостно бъбрене, което се носеше из селището. Това също му даде импулс да продължи замисленото. В никакъв случай не би желал хората му да разберат, че има някакви съмнения относно това, дали води племето си по най-верния за тях път. Баща му бе седял в бездействие твърде дълго. Железния облак не би могъл да продължи така! Вождът на омахите искаше да накара съдбата да заработи за неговия народ! И то сега. Мислите му се отправиха към високата, бяла жена. „Скоро тя ще сподели нашата участ“ — прошепна той сам на себе си.