Стройният лос не бе ги последвал в гората този път. Тимоти го бе помолил да остане в селото, в случай че котето неочаквано се завърне там.
Дамита ги придружаваше в ловуването днес с благословията на Железния облак — не само за да повдигне духа на брат си, но и за да бъде с любимия си. Тя никога не пропускаше подобна възможност. Момичето знаеше, че винаги ще е с него; в битка, ако се наложеше, също би застанала редом с него.
Младата жена го обичаше до полуда. Понякога дори се страхуваше от своята безкрайна обич към индианеца. Ако нещо се случеше с него, тя едва ли би могла да продължи живота си. Той бе нейното дихание, нейният пулс!
Сега той се придвижваше тихо през гората, силните му мускули играеха, тъмната му кожа блестеше. Той се шмугваше през храсталака като лисица, безшумен като сянка, очите му напрегнато оглеждаха всичко наоколо.
Следобедното слънце проникваше през пролуките в гъстия балдахин на широколистната гора, лъчите му проблясваха в изплетените от паяка в ранната утрин нишки, поклащани от лекия ветрец.
Чучулигите пееха, скакалците скачаха из високата трева близо до гората. В тучния лес имаше множество изворчета и ручейчета. Железния облак заведе Дамита и Тимоти до един студен поток, където двамата утолиха жаждата си. След това приседнаха на брега да си починат и да поговорят в това уединено кътче. Дамита примижа от силната слънчева светлина, процеждаща се през дърветата, изпъстряйки гората с дантела от светли петна. Една синя сойка изпусна орехче, гарга предупредително изграчи в далечината, катеричка прошумоля високо над тях. В дълбокия вир на потока долу, на десетина метра от тях, се мятаха едри пъстърви.
— Днес решихме, че няма да убиваме дивеч — каза Тимоти и поглади с ръка лъка си. — Само ще се учим как да го преследваме. Кога ще отидем на истински лов, Железен облак?
Дамита леко се засмя. Истински лов. Само нейният брат можеше да го каже. Беше чудесно това, че той проговори за нещо друго, освен за Бейби. Този излет бе добре замислен. Тимоти си припомняше нетърпението да научи, желанието да продължи обучението си в изкуствата на племето омаха.
— Важно е да се научиш на предпазливост — точно толкова, колкото и да се научиш да убиваш — каза Железния облак и остави лъка си настрана. Той изправи единия си крак, сви удобно другия и полегна, опрян на лакът. — Мъжът не може да бъде пожелан за съпруг, преди да е доказал умението си да ловува, преди да се е изявил като предпазлив и смел боец — той се усмихна на Тимоти. — Ти вече си доказал смелостта си. Днес ще се учиш на предпазливост. Скоро ще станеш истински ловец.
— Не искам да зная всичко, на което ти ме обучаваш, само заради някаква си жена — отвърна с насмешка момчето. — Съмнявам се, че някога изобщо ще се оженя. Жени. Кому са притрябвали?
Железния облак се засмя. Те размениха погледи с Дамита, които говореха повече от всякакви слова, след това Железния облак продължи урока си.
— Както вече си забелязал, Тимоти, днес трудно се срещат стада бизони — тъжно изрече индианецът. — Белите хора отнеха на индианците този традиционен лов. Но когато бях младеж, обучаваха ме главно в лов на бизони. Аз сега ще те науча на същото, защото може би ще дойде време, като пораснеш, когато броят на бизоните по нашите земи отново ще се увеличи.
Вождът на омахите помълча известно време, като че ли се пренасяше в миналото, после заговори с монотонен, изпълнен с нотки на меланхолия глас.
— Ако един младеж е непосветен, когато попаднат на стадо бизони, може да срещне друг младеж, когото да смята за незначителен — меко продължи той, — но който е убил благодарение на енергията си бизон. Младият мъж с копнеж ще стои загледан как се разпределя най-доброто от месото на животното, но този, който е успял да убие животното, ще го раздаде на други и ще бъде признат за спестовен и благороден, а младият, неопитен боец ще си тръгне разочарован.
Железния облак отново замълча, намести се по-удобно, като почти докосна с колене гърдите си. Когато отново проговори, той обгърна коленете си с ръце и обърна поглед към Тимоти.
— Част от вътрешностите на бизона, наречени „уашна“, са толкова крехки, че дори и беззъбите старци или ония, на които им е останал някой и друг зъб, могат да ги сдъвчат и преглътнат — промърмори той. — Ако някой младок пожелае да яде от това месо, старците ще му кажат „Не бива да ядеш уашна. Ако го сториш, когато тръгнеш с останалите на лов, кучетата ще лаят по тебе.“
— Защо кучетата ще лаят по младежа? — запита с широко отворени, невинни очи Тимоти.
— Защо кучетата ще лаят по него е останало загадка — със смях отвърна Железния облак — Но тази загадка кара младите да се страхуват да ядат уашна, тъй че старците могат на воля да й се наслаждават.