Една силна болка, някъде вътре в корема й, я сграбчи, но благодарение на това, че трая не повече от една секунда, тя само леко се препъна за миг и се радваше, че Железния облак не забеляза нищо. Не би желала да стане причина да се помрачи чувството на приятелство, което в момента се изграждаше между любимия й мъж и брат й.
— Ако момче обича да яде главата на пуйката, казват му: „Ако изядеш това, в очите ти ще се появят сълзи, когато излезеш на лов. Очите ти ще овлажнеят“ — продължи Железния облак весело. — А ето какво се казва, ако едно момче иска да си играе с отрязаните крака на пуйката — „Ако си играеш с краката, ръцете ти ще са студени през зимата и възможно е да премръзнат. Тогава ти няма да можеш да държиш каквото и да било.“
Тимоти се разкиска, след това изведнъж пребледня, когато Дамита издаде неочакван стон и падна на земята, без да дава никакви признаци на живот.
Железния облак коленичи до нея и взе главата й в скута си. Беше притеснен от припадъка й и се чудеше каква може да е причината.
Само минути преди това тя бе споделяла радостта им, бе се смяла заедно с него и брат си!
— Тичай! — строго каза той на Тимоти. — Вземи манерката от коня ми! Донеси я! Бързо, Тимоти! Бързай!
— Какво й е? — проплака Тимоти, без да може да помръдне от мястото си.
— Тимоти, прави това, което ти казвам — строго го изгледа Железния облак. — И побързай!
Със страх, сковал сърцето му, Тимоти се обърна на пета и побягна към конете, които се виждаха през една пролука между дърветата само на няколко крачки в далечината. С треперещи пръсти той откачи манерката и бързешком се върна при сестра си.
Падна на колене и подаде манерката на Железния облак. С широко отворени очи и силно разтуптяно сърце наблюдаваше как Железния облак изсипа малко вода в шепата си и внимателно започна да потупва лицето на Дамита с влажната си длан.
— Бяла върба! — повтаряше Железния облак, мъчейки се да прикрие обзелото го отчаяние. — Кажи ми. Какво стана? Кажи ми, Бяла върба, любов моя. Говори!
Дамита се разбуди в ръцете му и чуваше гласа му който сякаш й говореше от глъбините на бездънен кладенец.
След това започна да го чува, като че ли се приближаваше, и когато отвори очи, видя, че я държи на ръце и пръска лицето й леко със студена вода.
— Какво се случи? — попита младата жена, като примигваше и учудено гледаше ту брат си, ту Железния облак и виждаше невероятния страх, вледенил лицата им.
— Ти припадна — каза Железния облак, като й помагаше да седне, а след това здраво я подпря.
— Припаднала ли съм? — отвърна Дамита, след това една лека болка в корема й подсказа причината за това. Болките, които бе изпитала преди, бяха непосилни за нея. В момента болката в корема отново я сграбчи, младата жена почувства, че отново изпада в унес и всичко й причернява.
— Бяла върба! — рече Железния облак, гласните му струни се опънаха до крайност, докато гледаше сгърченото лице на любимата си. — Какво ти е? Не ме напускай отново. Запази съзнание. Кажи ми какво ти е, за да ти помогна.
Неочакван поток от гореща влага, бликнала между бедрата й, накара Дамита да дойде в съзнание. Бе помагала достатъчно в кабинета на баща си, за да разбере какво става с нея самата. Това бе началото на месечния й цикъл, който бе закъснял с четири седмици. Количеството кръв, както и съсиреците, които Дамита чувстваше, че изтичат от нея, означаваха, че прави спонтанен аборт.
— Не! — извика тя и се хвана за корема, след като почувства, че болката й намалява и кръвта също. Тя се опря на Железния облак и се разрида на воля.
— Железен облак, най-добре ме върни обратно в селото. Аз… аз може би имам кръвоизлив и се нуждая от помощта на жените.
Когато видя кръвта, Тимоти изпадна в истерия.
— Няма причини да се безпокоиш — каза му Дамита, едва сдържайки плача си. — Да няма защо да се безпокоиш — повтори тя и се опита да спре насила сълзите си.
Да, но как можеше да обясни всичко на Тимоти, без да го шокира? Може би той напълно ще загуби чувството си на уважение към нея. Бе забременяла, преди сватбената церемония да я е свързала с мъжа, когото обичаше!
Но тя никога досега не бе го лъгала, дори и за да запази авторитета си, нямаше да го стори и сега!
— Това, което става сега, не е нещо необичайно за жените. Аз… аз абортирах, като дори не бях сигурна, че съм заченала и нося дете в себе си. Бях… прекалено заета с ежедневието ни, за да помисля за възможността да съм забременяла — тя погали с ръка първо лицето на Железния облак, а след това на Тимоти. — Ще имаме още много деца. Ще видите. А сега, моля ви, върнете ме в селото.