Дали бе отишъл в гората на разговор с Великия дух, за да го пита как да съобщи решението си на Дамита, без напълно да я съкруши?
Сълзи потекоха по бузите на младата жена. Сгуши се в леглото, загледана в догарящата жарава на огъня. Тя ридаеше, потокът от сълзи по бузите й не спираше. Дамита се чудеше дали ще има някога късмет в тоя живот. Бе загубила любимите си родители толкова трагично. А сега бе на път да загуби и мъжа, когото обожаваше с цялото си същество.
— Не мога! — простена тя на глас. — О, Господи, моля те, не позволявай това! Моля те!
— Сестричке?
Гласът на Тимоти накара Дамита да спре.
Тя моментално изтри сълзите от очите си и се обърна към него, когато момчето се свря в постелята до нея.
— Защо си се събудил толкова рано, скъпи! — попита тя, отмахвайки кичур непокорна коса челото му.
— Сестричке, тревожа се за тебе — каза Тимоти и луничавото му лице издаваше безпокойство — Как си? Аз… аз никога няма да забравя тази кръв.
Дамита едва преглътна. Разбираше, че е дошло време да му обясни някои истини за живота. Но едва ли щеше да й е лесно да го стори в състоянието, в което се намираше мозъкът й сега, когато самата тя не бе сигурна в своето бъдеще.
Но брат й бе на първо място, преди всички останали нейни желания и мечти. Трябваше да помни това. Сега тя изцяло бе отговорна за него.
— Чувствам се добре тази сутрин — помъчи се тя да му вдъхне увереност. — Много съм уморена, но съм добре.
Помълча известно време, като гладеше с ръка бузата му.
— А за тази кръв, скъпи, тя не беше толкова много. Тялото ми скоро ще си я възвърне — отново настъпи пауза. Дамита леко се закашля, след това продължи тихо да му говори, обяснявани му за бебетата, за любовта, която ги сътворява в утробата на жената, както и за взаимната любов между нея и Железния облак.
Тя твърде боязливо се опита да обясни как се бе случило така, че бе забременяла, преди да са дали сватбения обет. Не искаше брат й да загуби необходимото чувство на уважение към нея.
— Нещата в пустошта са напълно различни от тези в града — промърмори тя. — В града сватбите се уговарят предварително и има много шум и подготовки, които съпровождат церемонията. В нецивилизования свят дори едва ще се намери пастор, отдалечен на мили оттук, за да извърши церемонията и да събере по този начин двамата влюбени. Освен това, Тимоти, като имаме предвид обстоятелствата, при които Железния облак и аз се срещнахме, нямаше никаква възможност, както няма да има и занапред, да се оженим със свещеник по обичайния за нашата църква начин, тук няма такива неща. Няма и следа от пастор. А ние нямаме намерение да ходим в града, за да търсим свещеник.
Тя си пое дълбоко дъх — усилието да говори бе я уморило.
След това продължи, радостна, че Тимоти е от децата, които внимателно слушат и се поддават на обучение.
— Също така, Тимоти, положението, в което аз се намирам, е напълно различно, отколкото, ако бях се влюбила в бял мъж — каза Дамита. — Знаеш, че повечето от хората считат брака между бяла жена и индианец за немислим. Церемонията на бракосъчетанието ни, определена за днес, щеше да е индианска. Зная, че бих приела това. Както и ти трябва да го приемеш.
Тя изтри сълзите, появили се в очите й, и силно притегли Тимоти до себе си.
— Твърде много обстоятелства попречиха на по-ранната ни женитба с Железния облак — тихо каза младата жена. — Но, Тимоти, в очите на Бог ние вече бяхме венчани. Бог знаеше всички пречки. Той не разделя хората по цвета на кожата им както и той самият не принадлежи на определена раса. Той вижда любовта ми към Железния облак — така искрена и красива. Точно такава той я е благословил, аз… чувствам това със сърцето си, Тимоти. Аз се чувствам съпруга на Железния облак във всяко едно отношение. Липсва ми само къс хартия, с който да докажа това.
Тимоти обгърна с ръце врата на сестра си:
— Разбирам всичко — каза момчето и нежно се притисна до нея. — Не се притеснявай, сестричке. Разбрах те.
Той се отскубна от обятията й и я погледна в очите.
— Сестричке, съжалявам за бебето — меко каза той. После очите му се проясниха от нова мисъл и той се усмихна: — Когато имаш дете, аз ще се чувствам повече негов брат, отколкото негов чичо. Сестричке, ти стана моя майка, знаеш ли? И аз толкова много те обичам!
Той отново се хвърли в обятията й и силно се притисна до младата жена.
— Както и аз те обичам — прошепна Дамита, галейки нежно голия му гръб. — И ти благодаря за комплимента — ние имахме чудесна, необикновена майка. Горда съм, че ме сравняваш с нея.
Тя погледна през рамото на момчето към входа на вигвама, отново обзета от страхове за Железния облак.