Бяла върба. Да, усмихваше се той замислено, това име, което ще бъде принудена да приеме, много й подхождаше. Тя трябваше да приеме и факта, че вече няма да живее с бели хора! Отвлече ли я веднъж, той никога няма да й разреши да си отиде. До смъртта си Джонатан Джейкъбс ще съжалява за злото, което бе причинил на индианците омаха!
Дамита, в своята памучна нощница, се бе свила на кълбо под топлия, шарен, ръчно изработен юрган. Мъчеше се неуспешно да намери удобно място на изтърбушения матрак върху малкото легло.
Тя оглеждаше помещението, слисана от условията при които живееше братовчед й и които бе предложил на нея и Тимоти да споделят с него. На оскъдната светлина от огъня в огнището Дамита можеше да види на отсрещната стена какво всъщност представляваше нейният дом сега — строга, почти необзаведена къща. Момичето замислено погледна към Тимоти, който беше легнал на пода до огъня, тъй като за него нямаше легло.
Младата жена погледна към разклатената тясна стълба, която водеше до втория етаж, където се намираше стаята на Джонатан и Жълтия гълъб. Тя се сви от неудобство, притеснена за Тимоти, когато шумът горе стана явно сексуален. Надяваше се брат й да не се събуди от звука, който телата на двамата издаваха, както и от тежкото им дишане.
Младата жена се загледа в тавана. Не бе ли достатъчен фактът, че тя знае за незаконната връзка на братовчед й с индианката, та трябваше да й го показват на дело?
Момичето придърпа юргана и сгуши глава във възглавницата, изпълнена със съжаление за това, че е довела Тимоти в подобно обкръжение, въпреки че не бе имала правото на избор! Беше обещала на баща си! Независимо от това, ако нещата вземат по-лош обрат, тя ще намери начин да избави себе си и Тимоти от подобна ситуация. Сега съжаляваше, че бе отказала на толкова много предложения за женитба, които бе получила през последните няколко години. Ако бе омъжена, мъжът й би имал благотворно мъжко въздействие върху Тимоти. За момента бе се отказала напълно от каквито и да било амбиции за себе си. Бе решила да работи редом с баща си до момента, в който ще има знанията, необходими за това самата тя да стане лекарка със своя собствена клиентела. Когато постигнеше целта си, щеше да потърси мъж, който не би имал нищо против една еманципирана жена за съпруга. Но тези планове бяха се превърнали в облак дим. Пред нея бе реалният живот и собствените й желания отстъпваха на заден план. Най-важно беше бъдещето на брат й и то бе изцяло нейно задължение сега. Тя не можеше да пренебрегне и факта, че е много важно в процеса на израстването му да има мъжка подкрепа до себе си. „Но не и на кой да е мъж — промълви тихо момичето. — Не и на братовчеда Джонатан!“
Изпълнена със съмнения и до смърт уморена от грижите си за нещата, които завари във форт Калхуун, Дамита се постара да се съсредоточи върху нещо по-приятно или поне по-интригуващо.
Индианецът!
Тръпка на удоволствие премина нагоре и надолу по гърба на момичето при спомена за очите му, вперени в нейните, за дълбочината и топлотата, която излъчваха, докато само секунда преди това бе видяла в тях силен гняв!
Знаеше, че тя е причината за неочакваната промяна в настроението му и естествено се ласкаеше от това.
„А аз дори не зная как се казва“ — прошепна Дамита и най-сетне се отдаде на отморяващия сън. А индианецът сякаш наистина бе там, галеше бузата и дългата й златисторуса коса…
Беше чудесно вниманието на този индианец с пронизващи, огромни, черни очи, които сякаш гледаха право в душата й — и още по-точно — в сърцето й!
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
След три дни.
Детската глъч в пълната с индианци канцелария на правителствения чиновник изнервяше Дамита и караше сърцето й да се свива от съчувствие към представителите на различни племена, дошли да получат обещаната им от правителството годишна помощ. В очите им се четеше злочестина, страдание и глад. Отпуснатият им вид показваше, че са се предали.
Дамита се срамуваше да бъде на страната на онези, които отнемаха духа, истинския дух, от тези толкова горди хора.
Мислите й отново я върнаха към красивия индианец. Той бе дошъл сам да говори от името на своите хора, по всяка вероятност защото не искаше да ги види оскърбени, подобно на дошлите днес червенокожи. Те се чувстваха опозорени, сякаш не бяха човешки същества.