— От дете съм приучен на въздържание, така че сега нямам нужда от плътски удоволствия — продума Железния облак и зарови пръсти в златистите й коси. — Ако имаш нужда от нещо, ще те разтрия и ще те накарам да се почувстваш добре. Това ще те задоволи ли, жено моя?
— Много — измърка Дамита доволно. Надигна се заедно с него и двамата се пъхнаха под одеялото, което като завеса отделяше спалнята им. Без да се съблича, от страх, че Тимоти или Брайън могат всеки миг да се върнат, Дамита легна върху кожите и високо вдигна полата си. Железния облак се наведе над нея, целуваше нежно високата закръгленост на корема й, после помилва пъпа й с език, а тя, притворила очи, потъна в неземно блаженство.
На следващото утро Дамита се събуди от звуците на песен. Облегна се на лакът и видя, че Тимоти и Железния облак бяха излезли. Отметна завесата, но и Брайън го нямаше.
В гърдите й се надигна гняв: ядоса се на мъжете за това, че са се измъкнали тайно от нея. В следващия миг усети как бебето прорита в утробата й и си даде сметка за това, че Железния облак е забранил на другите да я будят.
Тяхното дете. Всичко се правеше в името на тяхното дете.
Почивката беше толкова важна за нея, колкото и храната. Всички внимаваха да не пометне този път, всички я глезеха. Изглеждаше, че този път ще го износи докрай!
Облечена, както беше заспала в прегръдките на Железния облак, Дамита трябваше само да приглади косите си, за да може да се покаже пред хората. Тя бързо дръпна завесата и забърза навън.
Беше много рано. Гъста мъгла се стелеше над земята, но голяма група омахи вече се бе събрала пред вигвама на Засмяното момиче. Дамита потърси с поглед Железния облак, Тимоти и Брайън. Забеляза ги и тръгна към тях. Проправи си път сред тълпата и застана до мъжа си.
Когато обърна тъмните си като нощ очи към нея, тя го погледна смръщено, задето я бе оставил да спи, после сладко се усмихна и му даде да разбере, че вече не му се сърди и е разбрала защо го е сторил. Ръката му се плъзна под наметката и я обгърна през кръста. Всичко отново стана красиво; младата жена се притисна плътно до него и зачака появяването на шамана.
С идването на зората мъглата бавно чезнеше, сякаш воали се спускаха пред огромното червено кълбо, показало се току-що над хоризонта. Слънчевият диск бавно започна да наедрява и когато хвърли великолепния си отблясък върху вигвама на Засмяното момиче, лечителят Бизон се показа пред входа. Той направи крачка встрани и от много гърла се изтръгна въздишка на облекчение, когато след него се появи Стройния лос, подкрепян от двама бойци.
Настъпи пълна тишина; заклинателят отиде при Стройния лос и му каза да направи четири крачки на изток, а той самият запя загадъчна песен, съответстваща на този етап на лечението.
Двамата мъже, които подкрепяха Стройния лос, го пуснаха и започнаха да броят несигурните крачки на младия храбрец, който се опитваше да върви сам:
— Едно, две, три…
Стъпките ставаха все по-бавни, изглеждаше, като че ли не може да пристъпи повече, но той повлече крака си и направи последна крачка.
— Четири! — в един глас извикаха мъжете. — Направи ги!
Лечителят подхвана песента на победата, викове и радостни възгласи литнаха към небето, а в краката на шамана се изсипаха множество дарове. Имаше дрехи, огърлици от мечешки нокти, орлови пера, бродирани мокасини и други ценни предмети.
Стройния лос се отпусна в прегръдката на майка си, която го пое с разплакани, но преливащи от гордост очи.
— Още не съм добре, майко — тихо прошепна той, изпълнен с благодарност. — Но скоро ще се върна при приятелите си и ще изуча уменията на по-възрастните.
Засмяното момиче го прегърна силно, целуна го и го придърпа навътре във вигвама, като го положи внимателно на леглото му до огъня.
Тимоти се втурна вътре; носеше свирка, която сам бе измайсторил, за да я подари на Стройния лос.
— Тази свирка няма да те остави да скучаеш, като се възстановяваш — припряно каза момчето и тикна подаръка в ръката му. — Сам я направих, Строен лос, харесва ли ти?
Стройния лос притисна свирката до гърдите си:
— Приятелю, ще запазя този дар завинаги — усмихна се той на Тимоти. — Благодаря ти! — очите му се навлажниха. — Докато бях болен, ти успя ли да намериш Бейби?
Тимоти сведе очи и с мъка преглътна, бе му неприятно да разочарова най-добрия си приятел.
— Не — промърмори той. — Бейби си е отишла завинаги.
Дамита и Железния облак влязоха във вигвама, а Брайън и Засмяното момиче пристъпиха след тях. Дамита коленичи пред постелята на Стройния лос.