Господин Скот беше на сцената почти през цялото първо действие, като манипулираше, пазареше се и поставяше на изпитания двамата любовници, докато почти доказа, че истинска любов не може да съществува.
— Какво става накрая? — Мадлин не се сдържа да попита шепнешком един от сценичните работници, застанал до нея. — Господин Скот ще се ожени ли за нея или ще я пусне при другия мъж?
Сценичният работник се засмя, като видя с какво внимание Мадлин следи действието на сцената.
— Няма да ти кажа — отвърна той. — Как бих могъл да ти спестя изненадата?
Преди тя отново да го попита, първото действие свърши и настъпи времето за интермедия. Мадлин се дръпна назад, когато завесата се спусна. Група танцьори излязоха на авансцената да забавляват публиката до началото на втората част на пиесата.
Изпълнена с копнеж, Мадлин чакаше в здрача, скрита зад ръба на кадифената завеса. Сякаш измина цяла вечност, докато пиесата започне отново. Тя цялата тръпнеше в очакване и гореше от щастие. Не би предпочела никое друго място пред това, откъдето можеше да вдишва мириса на пот и боя, острата миризма на калциевите лампи.
Едра, тъмна сянка мина покрай нея — един мъж отиваше от сцената към гримьорните. Раменете им се докоснаха при разминаването и той забави стъпките си. Спря и вдигна ръка към мястото, където се бяха докоснали. После бавно се обърна да я погледне. Очите им се срещнаха и Мадлин усети тревожен спазъм в стомаха. Това беше господин Скот.
Блясъкът на капките пот осветяваха всяко ъгълче па лицето му. Макар че цветът на очите му се губеше в сянка, гневът, избухващ в тях ясно личеше.
— Вие… — каза той. — Какво правите в моя театър, по дяволите?
Никой дотогава не беше я ругал. Изненадана, тя забави отговора си.
— Господин Скот… Разбирам, че нейна милост още не е разговаряла с вас за мен…
— Казах ви, че тук нямате работа.
— Да, сър, но дукесата не се съгласи с това. Тя ме нае за нейна помощничка.
— Уволнена сте — отсече той, пристъпвайки напред, докато не се надвеси над нея.
Тя усети миризмата на потта по кожата му и влажната ленена риза. Изобщо не й беше неприятно — беше очароващо. В сравнение с него мъжете, които тя познаваше, бяха мекушави, скучни същества.
— Не, сър — каза тя и не вярваше, че е посмяла да му възрази.
За малко настъпи тишина.
— Не? — повтори той с твърд глас, като че ли думата изобщо не беше изричана.
— Дукесата каза, че, ако желае, би могла да ме наеме, и че трябва да отида при нея, ако вие се възпротивите.
Последва неприязнен смях.
— Така ли? Бих искал да разбера кой е собственикът на този проклет театър? Елате с мен — той грубо я хвана за ръката.
Спъвайки се, задъхана. Мантии беше повлечена към неговата гримьорна. Ушите й почервеняха от ругатните, които той процеждаше през зъби.
— Сър, бих била много благодарна, ако не използвате подобни изрази в мое присъствие.
— Ти дойде в моя театър без покана, предизвика нещастен случай зад кулисите, отиде и зад гърба ми си измоли работа…А сега ми четеш лекция за поведението ми.
Вратата беше затворена с трясък и те застанаха един срещу друг, като се гледаха. Той — обзет от гняв, а тя — от тихо упорство. Нямаше да му позволи да я изгони от „Капитал“.
— Мислех си, че подобен език не ви е присъщ — каза Мадлин с изключително достойнство.
Господин Скот отвори уста да отговори, после промърмори нещо под носа си.
В малката силно осветена стая всяка черта от лицето му беше ослепителна. Бронзовият му тен изключваше всякакъв грим. Погледът му беше толкова проницателен, че причиняваше болка, а широката челюст беше твърда като камък.
— Вие сгрешихте, госпожице Ридли. За вас тук няма място.
— Господин Скот, ако вие все още сте обиден от моята непохватност, аз се извинявам. Отсега нататък ще бъда много внимателна. Няма ли да ми дадете още една възможност?
Лоугън беше раздразнен от собственото си отношение спрямо нея. Споменът за нея го разсейваше през целия ден.
Молбата на девойката би стопила и ледник, но сега само затвърди решението на Лоугън.
— Случилото се сутринта няма нищо общо с това — каза той рязко. — Работата е, че тук вие не сте нужна.
— Но дукесата каза, че бих могла да помагам за много неща с… костюмите, театралната библиотека….