Выбрать главу

Очите на старицата внезапно заискриха весело.

— А сега искаш да поправиш това?

— Да! Иначе ще бъда безхарактерна и безволева.

— Не съм съгласна, скъпа моя. Ти имаш по-силен характер и воля от мнозина. Все пак, ако си решила да изпълниш намерението си, аз с радост ще те посъветвам. Познавам добре мъжете, по-скоро познавах ги. Осмелявам се да кажа, че те не са се променили много през последните десетина-двайсет години. Кажи ми, конкретен мъж ли искаш да съблазниш?

— Всъщност, това е господин Скот.

— Ах!

Госпожа Флорънс дълго я гледа — погледът й беше проницателен и същевременно резервиран. Като че ли някакъв стар спомен оживяваше пред очите й — спомен, който й носеше наслада.

— Не те виня ни най-малко — рече накрая тя. — И аз бих го съблазнила, ако бях хубава млада девойка като теб.

— Нима? — попита Мадлин, изненадана от думите й.

— О, така е. Мисля, че господин Скот е един от малкото мъже в Англия, които заслужават да бъдат съблазнени. Не бих се занимавала с женствените, самовлюбени същества, които днес минават за големи любовници. За жалост, никога не съм имала случай да се запозная лично с господин Скот, но съм го гледала на сцената. За първи път преди пет години. Играеше Яго в „Отело“… най-сполучливото изпълнение, което някога съм гледала. Чисто, съблазнително, подкупващо зло! Като актьор той заслужава най-голямо възхищение. Като мъж ми се струва доста опасен.

— Опасен?! — неспокойно повтори Мадлин.

— Да, за женското сърце. За брак са подходящи сигурните мъже. Опасните са за удоволствие. Просто трябва да си сигурна, че не желаеш от тях нещо повече.

Мадлин се наведе напред.

— Госпожо Флорънс, нали няма на никого да кажете какво съм намислила?

— Разбира се, че не. Това е нещо съвсем лично. Освен това няма гаранция, че ще успееш. Доколкото съм слушала за Лоугън Скот, а то е повече от Джулия, той не харесва жени от твоя тип. Има мъже с определени вкусове, които могат да бъдат задоволени само от много опитни жени, а ти… — Тя замълча и критично огледа Мадлин. — Нещо ми подсказва, че твоят репертоар е крайно ограничен.

— Аз дори нямам репертоар — тъжно каза Мадлин. Госпожа Флорънс подпря брадичка с набръчканата си ръка.

— Това затруднява работата. От друга страна, ти си млада и красива и това не бива да се подценява.

— Проблемът е, че вече сгреших. Трябваше да бъда по-тайнствена и сдържана, а вместо това аз открито и ясно показах намеренията си.

— Той знае ли, че го желаеш? — попита развеселена госпожа Флорънс.

— Да, и ясно ми показа, че не иска да има нещо общо с мен.

— Е, не е задължително прямотата ти да е погрешна — каза госпожа Флорънс. — Човек може да предположи, че мъж като Скот е напълно наясно с жени, които подхождат с изтънчени и светски увертюри. Може би си била права, като си го изкарала от равновесие.

— Аз не само го изкарах от равновесие — каза Мадлин простодушно. — Направих така, че той беше ранен.

— Какво си направила? — удиви се госпожа Флорънс и Мадлин й разказа за боя с шпаги. Старицата я гледаше с усмивка и недоверие.

— Ще ти кажа, дете… Ти ме предизвикваш. Нека помисля за момент.

Мадлин изчака, докато старата жена обмисляше положението.

— Жалко, че нямаш актьорски способности — каза тя. — Мястото, където мъж като Скот трябва да бъде атакуван, е сцената — там той е спокоен. Подозирам, че никога не сваля гарда, освен когато играе. Само в такива моменти на изострена чувствителност ти ще успееш да преодолееш неговата защита.

— Бих могла да подавам реплики на някои актьори и актриси, когато учат ролите си — колебливо каза Мадлин.

— Да, това е отлична идея.

— Но, госпожо Флорънс… Но какво да направя, ако успея да хвана господин Скот в такъв момент? Какво трябва да му кажа?

— Нека те води инстинктът! Помни само, че не бива да се натрапваш. Просто му покажи, че искаш да бъдеш негова… че му предлагаш удоволствие без обвързване. Няма мъж на света, който би устоял на това.

Мадлин послушно кимна.

— Има още нещо — добави госпожа Флорънс, като я гледаше замислено. — Ще ти трябва подходящо облекло. Въпреки че имаш привлекателна фигура, това едва ли се вижда под тези ученически дрехи.

Мадлин примирено се усмихна.

— Боя се, че няма как, мадам. Не мога да си позволя нова рокля.

— Ще си помисля — окуражи я старицата. — Ще измисля нещо.

Мадлин се усмихна, възхищавайки се от изобретателността и ентусиазма на госпожа Флорънс.

— Радвам се, че поисках съвета ви, мадам.

— Аз също, Мади. Това е най-голямото ми вълнение от много години насам — да участвам в твоя план. С моя помощ ти ще вкараш господин Скот в леглото си като агънце на заколение.