— Надявам се — отговори Мадлин. — Все пак… не си го представям като агънце.
— Това ти ще разбереш, скъпа моя. Според моя опит мъжете често са по-различни в леглото от това, което са извън него. Актьорите са най-непредсказуемите любовници. Човек никога не знае дали не играят някаква роля.
Тя обърна кроткото си лице към огъня, тихичко плетяща интригата, а прислужницата донесе вечеря за Мадлин.
Когато прислугата излезе, Мадлин отново попита.
— Госпожо Флорънс, може ли да се предвиди нещо? Старата жена я погледна въпросително, изпуснала нишката на разговора.
— Какъв може да бъде мъжът като любовник — поясни Мадлин.
— Мисля, че до голяма степен това личи от начина, по който се целува.
Изведнъж госпожа Флорънс се развесели и завъртя един кичур, паднал от бялата й коса с прасковен оттенък.
— Всъщност, това е много хубава идея. Защо не изненадаш господин Скот с една целувка? Смел и стилен ход! И сигурно ще го заинтригува.
— Но как? Кога?
— Оставям това на въображението ти, Мади. Ще намериш подходящ момент.
Да го изненада с целувка! На другия ден дяволитото предложение на госпожа Флорънс непрекъснато се въртеше в ума на Мадлин. Никога не би намерила подходящ момент за подобна постъпка. Ако беше хубава като Джъстин или пък умна като Алтия… Но тя беше едно обикновено момиче, а господин Скот беше… недостижим.
Мадлин видя как той въздейства на хората — тълпите аристократи, които се събираха в гримьорната му след представление, актьорите, които попиваха всеки негов съвет.„Всички искат нещо от него, дори аз“, помисли Мадлин простодушно. От него тя искаше нещо безкрайно лично и, ако имаше късмет, той нямаше да разбере причината.
С цел да научи нещо повече за Лоугън, Мадлин приседна до Арлис Бари, която пиеше чай в общата стая. Арлис беше извор на информация. Знаеше най-интимни подробности за всеки член на групата и обичаше да клюкарства.
— Искаш да научиш нещо повече за господин Скот, а? — попита я Арлис, похапвайки захаросани бисквити.
Макар че госпожа Литълтън мърмореше против твърде пищната фигура на Арлис, тя явно не можеше да овладее апетита си към сладките.
— Всички искаме това, Мади. Господин Скот е най-очарователният мъж, когото съм срещала и най-тайнственият. Той фанатично брани личния си живот. Никого не кани в дома си. Доколкото зная, никой от трупата, освен дукесата, не го е посещавал там.
Мадлин се намръщи.
— Дукесата и господин Скот били ли са…?
Арлис поклати глава, къдриците й се разтанцуваха.
— Те твърде много си приличат. Мисля, че тогава и двамата бяха толкова отдадени на театъра, че в сърцата им нямаше място за друго. После Джулия се срещна с дука и … Но това е друга история. Та да ти кажа — Джулия и господин Скот никога не са имали роман. Тя ми е казвала, че той считал влюбването за възможно най-лошото нещо, което би могло да му се случи.
— Но защо?
Арлис закачливо вдигна рамене.
— Това е тайната на господин Скот. Той е пълен с тайни. Тя заговори по-тихо и се наведе над чашата си.
— Ще ти кажа нещо, което малцина знаят: господин Скот е син на фермер-арендатор. Дори не е ходил на училище. Представяш ли си?
— Не, аз… — Мадлин беше потресена от изненада. — Той изглежда толкова културен, благороден…
— Така изглежда — съгласи се Арлис. — Но е от такъв произход, че пред него ние с теб би трябвало да сме от кралското семейство. Всъщност, веднъж Джулия ми намекна, че Скот е имал тежко детство — баща му го е биел и го оставял да гладува. Затова близките му изобщо не идват в театъра и не се допускат на представление. Той дори им плащал да не се мяркат тук.
Мадлин се замисли върху чутото, а Арлис се зарови в кутията с бисквити. Мадлин се опита да си представи Скот като момче, което живее в бедност и насилие, но беше невъзможно да свърже тази представа със силния, самоуверен собственик на театър „Капитал“. Той си беше изградил такъв образ в обществото и в нейните очи и тя трудно можеше да повярва, че в миналото е бил толкова плах, както разказваше Арлис.
Ето къде се е родил талантът на господин Скот, мислеше си Мадлин със съчувствие. Не можеше човек да е живял по един начин, а след това коренно да го е променил, без да притежава необикновено въображение … и решителност.
— Извинете, госпожице Бари — измънка Мадлин. — Имам си работа.
Арлис й намигна и взе пиесата, като четеше тихичко репликите, за да ги научи наизуст.
Мадлин отиде към кабинета на Скот, а сърцето й биеше силно, когато стигна до прага. Вратата беше отворена. Виждаше се гърбът му — той седеше зад голямото махагоново бюро. Бялата ленена риза, хубаво изгладена, падаше по широките му рамене… Беше свалил бледозеленото си сако, което носеше цял ден, и беше развързал черната си вратовръзка.