Странна гледка представляваше сега господин Скот — седеше тихо и спокойно, а през целия ден тичаше без умора. Изглеждаше да е събрал енергия за десетима и управляваше театъра като капитан на кораб. Режисираше актьорите по време на репетиция. Според случая ги хвалеше и им заповядваше, докато изпълнението му харесаше. После отиваше при бояджиите, местеше тежките декори, като обясняваше как иска да ги боядисат и само дето не грабваше четката да свърши сам работата.
Всеки член на трупата знаеше, че рано или късно работата му ще бъде взискателно прегледана и всички се стараеха Скот да бъде доволен. Когато ги похвалеше, хората грееха от удоволствие. Мадлин копнееше да получи подобно внимание от негова страна, да я забележи, но не като човек, правещ само бели.
Щом Мадлин спря на вратата, Скот се стегна и мускулите на гърба му се очертаха. Макар тя да стоеше безмълвна, той се обърна и я погледна въпросително през рамо.
— Господин Скот — каза тя. — Мисля, че бих могла да ви помогна за кореспонденцията. Забелязах колко писма са се натрупали, а… Бих могла да пиша, а вие да ми диктувате.
Тя забеляза, че той не я слуша и с надежда добави:
— Добра съм в краснописа.
Доста дълго време Скот мълча. Подреждаше купа с писма на бюрото си, а после я погледна. Бавно притегли близкия стол и премести няколкото книги, сложени на него.
— Защо не? — промърмори той.
Мадлин се настани и взе лист и перо — щеше да пише в ъгъла на бюрото. Скот дръпна един лист от върха на купчината и мълчаливо го прочете, приглаждайки косата си с ръка.
Девойката осъзнаваше насладата да бъде сама с него и продължи дискретно да го разглежда. Беше обут в сив панталон, мускулите му бяха издължени и добре оформени. Много от ролите, които изпълняваше, изискваха голяма атлетичност. Сцените с дуелите, които играеше всяка вечер, го поддържаха във великолепна физическа форма.
— Адресирайте писмото до мосю Жак Домие, рю дьо Бо Арт, Париж.
За изненада на Мадлин, Скот започна да диктува на френски език. Тя разбра, че той я изпитва дали наистина знае френски. Приемайки предизвикателството, тя започна прилежно да пише.
По време на диктовката Мадлин разбра, че Скот помага на директора на Комеди Франсез да наеме театрален салон в Лондон, в който да покаже на английската публика своите артисти.
— Извинете, господине — прекъсна го Мадлин в средата на изречението. — Мисля, че този глагол трябва да се спрегне в минало подчинително…
— Оставете!
Мадлин се замисли.
— Господин Скот, сигурна съм, че знаете колко държат французите на езика си…
— Сигурно знам много повече неща за французите от вас — отвърна той. — И ще спрягам проклетия глагол, както си искам.
— Много добре — наведе глава над листа Мадлин.
— Все пак грешите — промърмори тя.
Изведнъж раздразнението на Лоугън се смени с весело настроение. Той едва потисна напушилия го смях. Никой не беше си позволявал да говори с него така свободно. Аристократите, с които общуваше, се държаха покровителствено освен в случаите, когато му искаха нещо. Хората, които работеха за него, му казваха винаги онова, което той искаше да чуе. Единственият човек, който разговаряше с него като с равен, беше Джулия, но тя беше благородничка по произход и можеше да й се довери. Това момиче… Мадлин… нямаше нищо. Нейното съществуване зависеше изцяло от доброто му желание и въпреки това тя се опитваше да му противоречи.
— Тогава го променете — каза той и продължи да диктува, преди тя да реагира. Беше сигурен, че когато завършиха писмото, ръката я болеше, но тя не го помоли да диктува по-бавно.
Продължиха със следващото писмо, адресирано до директора на застрахователна компания. Лоугън предлагаше да се създаде фонд за подкрепа на пенсионирани актьори, а също и за благотворителни помощи за вдовици и деца на актьори, фондът трябваше да се попълва с годишни вноски от заплатите на актьорите и няколко благотворителни представления.
— Много мило от ваша страна — заключи Мадлин след края на писмото. — Предполагам, че повечето театрални директори не се грижат за положението на бившите си актьори.
— Не съм от тях — отговори Скот. — По този начин привличам най-добрите актьори в „Капитал“ и ги задържам тук. Колкото по-добри са спектаклите, толкова повече печеля.
— Сиреч, единственият ви мотив е печалбата?