— Браво, моме! — викна един от тях.
— Това момиче е пъргаво като маймуна — изсмя се друг.
Лоугън затаи дъх. Една погрешна стъпка и Мадлин щеше да полети надолу. Той стисна зъби, за да не извика, което би могло да я стресне и да предизвика фатален край. Тихо изруга, целият плувнал в пот, и се изкачи по витата стълба зад авансцената. Бързо вземаше по три стъпала наведнъж, докато стигна до тясното мостче, свързващо подвижната площадка с желязната конструкция.
— Готово! — извика Мадлин, поклащайки се леко, като погледна надолу от подвижната площадка.
— Божичко, май ще е трудно да сляза.
Тя се сепна, като видя Лоугън под себе си.
— Господин Скот — учуди се Мадлин. — Какво правите тук?
— А вие какво правите? — рязко я запита той. — Освен че позволявате на всички да надничат под полите ви. Не е чудно, че сте много известна тук.
За първи път Мадлин го погледна гневно, устата й се втвърди.
— Не е честно, господин Скот. Аз си върша работата, която се състои в това да помагам, където има нужда…
— Но не с риск на живота си — отсече той. — Макар че в момента се изкушавам сам да счупя хубавото ви вратле и да ви спестя труда да го сторите сама. Сега ми подайте ръка!
— Аз мога сама да сляза…
— Веднага — процеди през зъби Лоугън. Тя се съгласи неохотно, ръката му стисна китката й като менгеме и той я изтегли от подвижната площадка право в прегръдката си. Мостчето се разклати от силното движение.
Мадлин изписка обидено, защото той я преметна през рамо като чувал брашно.
— Пуснете ме — скара му се тя, докато Лоугън слизаше по витата стълба. — Нямам нужда от помощ!
Той не обърна внимание на протестите й и продължи да я носи, а когато слезе на сцената, грубо я смъкна долу.
После свирепо изгледа стоящите наблизо равнодушни сценични работници и запита заплашително:
— Бих искал да ми се обясни защо госпожица Ридли върши работата, за която плащам на вас?
— Госпожица Ридли го направи доброволно — каза един от тях засрамено. — Обясни ни, че тъй като е дребна и пъргава, би могла да я свърши за два пъти по-малко време…
— Ако отсега нататък — прекъсна го Лоугън, — някой помоли госпожица Ридли да пипне въже, скеле или декор, ще бъде уволнен на момента.
Строгият му поглед се премести към Мадлин, която стоеше зачервена и ядосана — тя разтриваше китката, където Лоугън силно я беше стиснал.
— Няма да се извинявам за това — каза той рязко. — Бях принуден да направя нещо много по-лошо, повярвайте ми.
Господин Скот беше ядосан почти през целия ден, дори на репетицията на най-новата постановка на „Капитал“ — „Свърталище на духове“. Мадлин стаи яда си и подаваше репликите на актьорите. Тя избягваше да гледа към него, мислейки с гняв как той й се кара повече, отколкото на другите, макар че тя му беше много полезна. Това направи впечатление на цялата трупа. Всъщност сценичните работници и актьорите показаха, че й съчувстват. Те тихичко я окуражаваха, когато тя минаваше край тях, и изказваха благодарността си за помощта й при репетицията.
— Мади знае репликите ми по-добре от мен — обяви Арлис пред всички, застанала на средата на сцената. — Тя е най-добрият суфльор, с когото съм работила.
— Така е — съгласи се високо Стивън Мейтлънд. — Чудя се само как успява да научи цялата пиеса, като зная колко още неща върши.
Джулия се усмихна снизходително и потупа Мадлин по рамото, когато двете седнаха на първия ред в салона.
— Мади има сили за десетима.
— Извинявам се — сряза ги гласът на Лоугън Скот от сцената, — но аз мислех, че репетираме. — Той седна в едно кресло пред декорите с бутилка уиски в ръце, и язвително попита. — Ще продължим ли?
— Щом си спомня репликата си — нежно отговори Арлис.
Лоугън погледна към Мадлин.
— Подайте й тъпата реплика, госпожице Ридли.
Той саркастично отбеляза, че всички защитават девойката и го смятат за тиран. Да вървят по дяволите! Този театър е негово дело и ще се отнася с работниците си, както намери за добре. През целия следобед беше в лошо настроение и завърши репетицията един час по-рано от обикновеното.
По-късно Джулия го посети в кабинета му. Видът й беше загрижен.
— Чух какво се е случило между теб и Мади сутринта — каза тя. — Не смяташ ли, че се държиш твърде строго с нея?
— Имаш право — отговори Лоугън саркастично. — Следващия път, когато се пише доброволка за някоя опасна работа, няма да се намесвам.
— Не става дума за това — възрази Джулия. — За Бога, Лоугън, аз зная как се грижиш за подчинените си. Разбирам и защо си се скарал с нея тази сутрин. Но не разбирам твоята прекомерна взискателност към нея. Тя е винаги на твое разположение — всъщност повече помага на теб, отколкото на мен. Работата в „Капитал“ върви по-добре благодарение на нея. Би трябвало да си доволен от Мадлин, но въпреки това ти се цупиш като глезено дете, когато тя е наоколо.