— В интерес на дискретността, ще си тръгна.
Без да откъсва очи от неговите, тя си сложи ръкавиците и най-внимателно ги опъна върху всеки пръст. Господин Скот облече върху тесните рамене на дамата наметка, обточена с кожа, като се погрижи шията й да е добре завита и предпазена от студа. Жената излезе и остави след себе си нежен аромат на цветя, който дълго напомня за нея.
В гримьорната настъпи тишина. Господин Скот гледаше замислено към вратата, а Мадлин приключваше с окачването на костюмите в шкафа. Тя затвори вратата на кабинета доста силно, което го накара да се обърне към нея с въпросително вдигната вежда.
— Тя употребява много силен парфюм — отбеляза Мадлин, като махаше с ръка да пропъди тежкия аромат.
— Аз го намирам за приятен — отговори Скот. Погледът му настоятелно я следеше, докато тя подреждаше масата за гримиране, после постави стола срещу стената и вдигна от пода дребна монета.
Макар да се стараеше да запази мълчание, Мадлин не можа да се въздържи да не зададе въпроса, който напираше на устните й.
— Това ли е вашата любовница?
Лицето на господин Скот остана спокойно и строго.
— Личният ми живот не се обсъжда.
— Тя носеше венчална халка.
Изглеждаше, че по някаква причина нейното неодобрително изражение го забавляваше.
— Това нищо не означава — отговори той сухо. — Тя и съпругът й са постигнали разбирателство.
Мадлин се замисли за смисъла на думите му.
— Искате да кажете, че не би имал нищо против, ако съпругата му … и вие… Той не би възразил?
— Не, ако тя е достатъчно дискретна.
— Колко странно!
— Едва ли. На много жени от висшата класа им се разрешава да поддържат „приятелства“ извън брака си. Така не могат да се оплакват от неверните си съпрузи.
— И това не ви смущава — да имате любовна връзка с жената на друг мъж? — осмели се да попита Мадлин.
— Предпочитам омъжени жени — спокойно отговори Лоугън. — Те не са взискателни и нямат собственическо чувство.
— Ако тази жена не беше омъжена, щяхте ли да поискате да имате любовна връзка с нея?
— Това не е ваша работа, госпожице Ридли.
След грубото му и равнодушно държане Мадлин напусна гримьорната.
— О, да, моя работа е — каза тя, за да я чуе той.
Беше решена да го притежава повече от всякога. Ако беше в човешките възможности да отклони интереса му от тази руса омъжена жена и да го насочи към себе си, тя щеше да го направи.
В следващите няколко дни четирима от работниците на „Капитал“ се разболяха — двама актьори и двама дърводелци. Симптомите бяха висока температура, кашлица и повдигане, а в единия от случаите — безсъзнание, което трая два дни. Дукесата изпрати прислужници да се поинтересуват за състоянието на работниците.
— Очаква се болестта да зарази почти цялата трупа — каза дукесата на Мадлин намръщено. — Не бива да се надяваме, че и друг няма да се разболее.
— Ваша милост, — каза Мадлин и погледът й падна върху напредналата бременност на дукесата. — Трябва да се пазите — във вашето състояние…
— Да, разбира се — нетърпеливо въздъхна Джулия. — Но не мога да си стоя у дома, когато тук има толкова много работа.
— Здравето ви е по-важно от която и да е пиеса, ваша милост.
Дукесата се намръщи.
— Не го казвай пред господин Скот. Той не вярва на болести. Откакто го познавам, той смята, че нищо, дори скарлатина, не може да наруши театралната програма.
— Но хората не могат да се предпазят от болести — възрази Мадлин, като се питаше дали наистина господин Скот може да е толкова безразсъден.
Джулия обърна очи.
— Лоугън не понася човешката слабост. И как да я разбере, като той не е такъв?
Подпряла ръце на бюрото си, тя се изправи и сви устни.
— Трябва да му съобщя за положението. Очаквам да зареве като мечка.
Противно на мнението на дукесата от кабинета на господин Скот не се чу никакъв рев… Но през целия ден въздухът беше зареден с раздразнение и гняв, което страшно потискаше членовете на трупата. Мадлин помоли дукесата за разрешение да си тръгне по-рано и молбата й беше удовлетворена.
Тя вървеше по Риджънт стрийт, стиснала листчето в ръка. Мъчеше се да изглежда самоуверена сред тълпата от хора, карети и животни, които задръстваха голямата улица. Отстрани се редуваха магазини за мебели, порцелан, хранителни стоки, галантерия и платове. И когато загуби надежда, че ще намери ателието на госпожа Бърнард, тя се натъкна на магазинче със зелен фирмен надпис и витрина с платове.
Мадлин предпазливо отвори вратата и звънчето иззвъня. Появи се спретнато момиче почти на нейната възраст и я попита:
— С какво мога да ви бъда полезна, госпожице?