— Търся госпожа Бърнард… Казвам се Мадлин Ридли.
В дъното на ателието до маса, отрупана със скици и платове, се изправи висока жена, явно чула разговора. На вид наближаваше петдесетте и беше облечена в елегантна синя рокля, а посивяващите й коси бяха сплетени и навити на стилен кок.
— Госпожа Бърнард — каза Мадлин, докато помощничката поемаше наметката и ръкавиците й.
— Вие сте протежето на Нел Флорънс — отговори госпожа Бърнард, оглеждайки я преценяващо. — Нел ми писа за вас, като ми обясни, че искате да привлечете вниманието на някакъв господин, но нямате подходящо облекло. — Тя хвърли презрителен поглед към скромната наметка на Мадлин. — С това не бихте си намерили богати покровители.
После даде знак на помощничката си и поведе Мадлин към задната част на ателието.
— Рут ще ви помогне да пробвате някои дрехи. Аз скоро ще се върна.
Тръгвайки с Рут, Мадлин се обърна към госпожа Бърнард:
— Госпожо Бърнард, бих искала да ви благодаря….
— Да, да. Без друго щях да накарам Рут да преработи някои от дрехите — тя трябва да практикува. А вие сигурно сте нещо по-особено, щом Нел толкова ви е харесала. Аз съм й задължена, защото ми изпраща много добри клиенти.
Госпожа Бърнард замълча, после се обърна към помощничката си:
— Рут, донеси кафявото кадифе и жълтата италианска коприна. Мисля, че те добре ще подхождат на госпожица Ридли.
Дотогава Мадлин не беше посещавала шивашко ателие. Майка й викаше шивачка в имението, където се ушиваха пет-шест нови рокли за предстоящия сезон. Често те бяха в крак с последните модни журнали… За Мадлин обаче това нямаше значение. Тя мечтаеше за стилни рокли, но майка й смяташе, че не са подходящи за нея.
— Като се омъжиш за лорд Клифтън, сама ще избираш дрехите си — казваше майка й. — Макар че той е консервативен човек и съм сигурна, че не би искал съпругата му да се перчи с тоалети.
— Не искам да се перча, мамо — беше й отговорила Мадлин вбесено. — Искам да имам дрехи като приятелките ми — рокли в хубави цветове, украсени с дантела…
— Нямаш нужда от такива дрехи — студено беше отбелязала майка й. — Те се шият, за да привличат погледите на мъжете, а ти вече си обещана на лорд Клифтън.
Като си спомни настояванията на майка си и собственото си отчаяние, че трябва да се свърже с възрастен мъж, Мадлин стана още по-решителна. Щеше да направи каквото трябва, за да накара господин Скот да я види съвсем различна.
По настояване на помощничката Мадлин свали дрехите си и остана по измачкана памучна долна риза и дълги долни гащи. Рут хвърли двусмислен поглед към бельото й и изчезна, като измърмори нещо неразбираемо. След минута се върна заедно с госпожа Бърнард. Шивачката се ужаси от долната риза на Мадлин.
— Отвратително — каза госпожа Бърнард, сключила ръце и клатейки глава. — Не можете да обличате роклите ми с подобно бельо, госпожице Ридли, линията ще се развали.
Мадлин я погледна с тревога и извинение.
— Всичко, което имам, е в такъв вид, мадам.
— Къде са банелите ви? — продължи шивачката. Мадлин я погледна неразбиращо и тя прояви леко нетърпение. — Корсетът ви, скъпа. Не носите ли корсет? За Бога, на колко години сте?
— На осемнайсет, но аз никога…
— Всяко момиче на вашата възраст трябва да носи корсет. Необходимо е, освен това и здравословно. Изненадана съм, че не сте прегърбена, щом не сте го носила досега.
Мадлин тревожно се обърна да види гърба си в огледалото, като очакваше да съзре някоя гърбица.
Госпожа Бърнард въздъхна и разпореди на помощничката си:
— Рут, донеси ми три комплекта от бельото, което поръча лейди Баркъм. До края на седмицата ще й ушием други. Вземи и банели от кутията на втората полица.
— Мадам — каза Мадлин със съжаление. — Извинявам се, но не мога да си позволя…
— Няма нищо — каза й госпожа Бърнард. — Нел каза, че ако е нужно нещо допълнително, вие двете ще уредите въпроса. Бихте могли да изпълните някои нейни поръчки в замяна на разходите за дрехи. Съгласна ли сте?
— Да, мисля…
— Тогава да започнем.
Рут и госпожа Бърнард, която леко гълчеше, помогнаха на Мадлин да съблече памучното си бельо и да облече комплект от риза и долни гащи, чиято дължина беше над коленете й. Бяха ушити от прозрачен лен, толкова лек, че все едно не беше облечена. Мадлин се изчерви, като застана през огледалото. Майка й щеше да получи апоплектичен удар, ако знаеше какво прави.
После й сложиха корсет, копринено елече, което се закопчаваше отпред, а отзад имаше връзки. Като ги стегнаха, талията й се намали с пет сантиметра. Мадлин се вторачи в отражението си в огледалото. Това ли наистина искаха мъжете и така ли щеше да направи впечатление на господин Скот? Тя нямаше търпение да го разбере.