— Разбрах, че между теб и Мади съществува привличане, но тя не принадлежи към типа момичета, от които си се интересувал, и наистина не мога да си представя…
— Какво искате да кажете, ваша милост?
Тя беше поразена от неговата рязкост.
— Мади ми харесва. Надявам се, че няма да се възползваш от разположението й. И двамата знаем, че тя няма да преживее една любовна връзка с теб. Не е толкова твърда.
Лоугън стоеше с каменно лице.
— Какво ще правя или няма да правя е нея си е моя лична работа.
— Загрижена съм за Мади. И смятам да ти припомня категоричното ти правило да не допускаш лични връзки с членове на трупата…
— Ти си я наела на работа, а не аз. Не съм я наемал и затова имам право да се държа с нея, както си искам.
— Лоугън — въздъхна Джулия, като гледаше след него.
Мадлин се разхождаше из общата стая, като отговаряше с уморена усмивка на похвалите на другите актьори за положените от нея усилия.
— Какво му става на господни Скот? — чу тя някой да пита. — Напоследък се държи малко странно.
— Кой знае? — отговори друг. — Дано само не го е хванала треската, която се разпространява тук. Само това липсва — да се разболее…
Мадлин не чу останалата част от разговора, защото тръгна към репетиционните зали. Трябваше да намери някакво място за размисъл. Какво се беше случило на сцената. Тя си мислеше, че всичко върви добре. Почувства дори някаква връзка с господин Скот… Но той се вдърви, започна да играе механично, като че ли едва понасяше присъствието й. Доплака й се… искаше да се скрие някъде.
Мадлин чу бързи стъпки зад себе си. Някой я хвана грубо за ръката и я набута в най-близката репетиционна зала. Тя се препъна, а после се обърна и с изненада видя че той затваря вратата.
— Господин Скот…
Лицето му беше в сянка, светлината от прозореца осветяваше само главата му. Той дишаше тежко и неравномерно. Мадлин отстъпи, но той внезапно обхвана главата й с ръце. Изглежда, че искаше да каже нещо, но се отказа, глухо изстена и я целуна.
Устата му изгаряше от нетърпение. Той непохватно и ненаситно я целуваше, мъчейки се да задоволи страстното си желание. Мадлин трепереше от изненада и посрещна агресивното му поведение е покорство, което още повече го възбуди. Ръката му сграбчи гърба й, като почти скъса плата на театралния й костюм. В копнежа си Мадлин не му се съпротивляваше, краката й се разтвориха под силния натиск на неговите бедра. Тя го прегърна, ръцете й се сключиха около мускулестия му гръб. Точно това искаше тя, за това мечтаеше и то беше далеч по-прекрасно, отколкото си го представяше. Устата му беше нежна и чувствена, тялото му силно се притискаше до нейното и тя почувства сладка, омайваща слабост.
Устните му потърсиха ухото й. Той отмести дългите коси, които се спускаха по шията й и я целуна. Открил еротичните места по шията й, той я целуваше и нежно я хапеше, а тя стенеше от удоволствие. Мадлин се почувства отчайващо слаба, тя искаше нещо… нещо…
Лоугън дръпна ръкавите на роклята, платът се опъна, шевовете не издържаха и гръдта й се разголи. Тя спря да диша, когато усети как той започна да гали нежно гърдата й, докато зърното й не се втвърди до болка. Тя се облегна на него, а тялото й трепереше.
— Мила — шепнеше Лоугън и силно я притискаше. — Мила, не се страхувай.
Подпря я на силната си ръка и тя усети как устните му се плъзнаха по гърдата й и се спряха върху зърното. С нежни докосвания на езика той го целуваше и й достави удоволствие с умението на опитен любовник.
Господин Скот внезапно се отдръпна от нея и я пусна. Стресната от рязкото му движение, Мадлин го погледна учудено и мълчаливо. Ръцете и се вдигнаха да прикрие голотата си и тя се обърна е гръб, дърпайки роклята. Пръстите й силно трепереха от безуспешното усилие. Докато се мъчеше да се покрие е дрехите си, тя усети отново ръцете му да й помагат да облече ръкавите и горната част на роклята.
Щом се облече, господин Скот се дръпна в другия край на малката стая. Той приглади косата си и силно въздъхна. След дълго мълчание заговори, без да я гледа.
— Мади, не искам… да стане по този начин. Просто аз… — той замълча, тъжно усмихнат. — Изглежда, че не мога да се въздържам.
Мадлин сключи ръце.
— Господин Скот — произнесе тя с усилие. — Не съжалявам, че ме целунахте.
При тези думи той се обърна, в очите му блеснаха синкави пламъчета. Той се втурна към нея и взе лицето й в ръце.
— Мади — прошепна Лоугън. Устните му докоснаха бузата й и той леко отмести косите от лицето й, а пръстите му галеха копринените й къдрици.
— Как ми се иска да не те желаех толкова!
Сърцето й примря от удоволствие при тези думи.