— Как е?
— Топ е! — хили се Юмера. — Мериносът, кай, цървулите ми не може да завърже! Но аз съм му благодарен, ще го гледам като брат и на рогите му две големи свещи ще запаля — едната от мене, другата от Незифе… Три дена останахме горе с Юмера, а след това посъбрах червенушки, борина малко и се върнах в село. Изтърсих армагана в скута на бабата и право при наместника.
— Кмете, ти връзваш ли жената за кревата?
— Защо да я връзвам? Аз, като я погледна само, и я свалям!… Ами тебе, казва, какво те е обарало да питаш? На тия години?…
— Питам, защото всички мъже в това село или връзват жените си, или им скърцат със зъби, или ги повалят само с поглед. А защо не раздадете, пистолети на мъжете? Вадиш пистолета и нататък всичко лесно!
Стана пълномощникът от стола и ме наближи.
— Духни ми — казва — в лицето!
Духнах му.
— Не си пил, а защо си я разиграл тътралката си рано-рано?
— Ще ти кажа — викам му — защо. — И му разправям по-нататък цялата работа за коча. Той на три пъти промени боята на лицето, че и неговият косъм, както се вижда, не излезе чист. Изслуша ме и накрая задава ми въпроса:
— Какво предлагаш да направим?
— Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете… Ще докараме коча да видят обноски, а пък аз ще се заема със словесното!
— Ама чакай! — вика пълномощникът. — Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш? Коч в читалището, дето се провеждат културните мероприятия! На това отгоре — с овца!
Викам на пълномощника:
— Ами това не е ли култура, бе другарю, да умеят хората да се обичат? Я виж колко се развеждат!
Взе да се чеше пълномощникът: по главата, по врата, сетне, по краката.
— Само едно — казва — не разбирам: защо си се хванал тъкмо ти с тая овнешка история? Я ми кажи!
— Мъчно ми е, другарю пълномощник, че нашите хора в галенето са бетер от хайваните! Ето защо! Историята не е овнешка, а е от човешка по-човешка!
Замисли се пълномощникът. Мисли, мисли и накрая се реши:
— Добре, ще организираме курс, но все пак — в читалището не! Нека си бъде горе, в кошарите, там ще намериме начин да закараме мъжете, но да бъде за мероприятие някакво, да речем „реконструкция на овчата порода“ или нещо подобно — може дори само „реконструкция“. И ще внимаваш да не ни подушат, инак — стане ли на въпрос — нито съм те чувал, нито съм те виждал! Ясно?
— Ясно — казвам.
— Действувай!
… Сега действувам.
Меракът ми е да преминат един ден всичките мъже край мене и да ги видя всичките накичени със здравец — като Юмера!
Тогава и греховете ми ще се простят, и сърцето ми ще се отпусне!
Когато светът си събуваше потурите
Един е страдал от война, друг от жена, а пък мен ме изеде „Бакиш“. Яде ме на хапки, не изведнаж, та ми душицата извади. Само че — да ти го кажа отначало.
Аз бех кундураджия. Като ти казвам кундураджия, ти го не бъркай с обущар. Обущарите сетне се навъдиха, та ни изпоядоха хляба, но преди да ни натиснат те, ние, кундураджиите, командвахме чаршията. Дюкянчетата ни беха все около шадравана, в пъпа на града — осемнайсет дюкянчета, наредени едно до друго като броеница! Изнесехме ли кундурите, ставаше пред дюкянчетата шарено, прешарено, с бяло и черно, с кафяво и червено — като на панаир!
Работехме какви ли не чешити кундури (папуци, кундури — едно и също). Ако си по-наперен, купуваш си от моралицките папуци, изшилени на върховете, а шилата им извити като човки, с копринени пискюлчета в края. Такива папуци се носеха с накривена шапка и кама. Имаше и папуци с обли, корави носове и дебели ходила — еминии, — за по-улегналите хора. Такива папуци вървеха на жълти божигробски броеници и астраганена гугла. Имаше и салджицки папуци, бели, с два носа, плитки, с фатало отзад, меки, леки като гълъбови крилца. Купуваха ги най-вече салджиите по Марица, затова им казваха „салджицки“, но който си беше мераклия за хубаво, купуваше си ги. Имаше и тулумбаджицки папуци за тулумбаджиите от пожарната, подпетени, с опашчица отзад, бързо да се хващат и обуват, и какви ли още не: за чираци и майстори, за луди и кротки, за ергени и за женени. Нямаше нужда от легитимация. Гледай го в папуците и всичко ти е ясно: кой на колко е години, колко му е акълът, има ли си пари, или ходи без стотинка, кротък ли е, или е опасен, какво работи и от коя е махала — Амбелинос, Жаблица или Метошката. Не както е сега: обувките — едни и същи! Върви го знай кой откъде е и какъв е.