Чета и не вярвам на очите си: викат ме в обществената безопасност, стая нумер три! Пише „веднага“, а не казва дата: „Има си хас — помислих си — тая работа да е някаква си кметска уйдурма?“ И отивам при кмета да го питам.
— Тая ти ли си ми я скроил?
— Аз — вика — нищо не знам.
Мръсник и лисица! Гледа ме в очите и ме лъже. Кюрк си купил нов, въшкаринът му с въшкарин, дето аз го наредих за кмет, пораснала му, значи, работата и на келявата си глава сламена капела турил, и в канцеларията си седи с нея да го не сбърка някой, че е селянин. Идваше ми да го хвана за кюркя, но гавазите му — там! С пушки при нозе. Дирят ти махната само, за да те пречукат. Ами сега? С кого да се съветвам.
Лош-хубав, отидох при баджанака, попа.
— Работата е тъй и тъй… Тая призовчица не ми мирише на добре. Затворът е затвор, ала има — казвам — сигурност и ред, но каквито работи съм чувал в затвора за „обществената“, ако ти кажа, брадата ти ще се наежи! Казвай какво да се прави?
— Ами иди — вика попът, — за да стане ясно защо те викат.
— Абе то ще стане ясно, ама късно! Ти ми кажи какви мерки да се вземат отнапред?
— Иди при Ничев!
— Ничев не искам да го видя.
— Василев!
— И Василев е разбойник като Ничев, и цялото им околийско бюро!
— Върви тогава при Попвасилев, секретаря на окръжното управление! Хем е силен демократ, хем тука е идвал и те познава. Тоя, дето миналата година прави хайка за глигани.
— Ами нали ударих глигана и му го дадох!
— Тъкмо! — казва баджанакът. — И аз ще ти напиша едно писмо, но ти на писмото ми само не се подпирай, а купи от Махалата малко мед армаганец да му занесеш, че те, големците, не обичат празните ръце.
— Дай ми — казвам — двайсе лева, че няма с какво да купя мед, и да вървя!
— Давам ти от черковните пари, мои немам. Да знаеш — предупреди ме попът, — че си длъжен на Исуса Христа и на светците, та по-скоро да си им ги върнеш!
С парите на Исуса Христа тръгнах за Махалата да купувам мед. Не щеш ли, случи се, нямаше го там медарят, та съм ходил чак в Косово за тоя пусти и паметен мед!
— За началник ли е? — запита пчеларят. — Или за болен?
— За началник е!
— Да си купиш тогава пита. По̀ лови окото.
Пита — пита! Платих я, ударих му един табан и когато биеха камбаните на католическата черква за вечерня, аз се намирах вече в Пловдив пред окръжното управление. Казвам му на постовия:
— Искам да отида при господин секретаря.
— Не може — отговаря полицаят, — господин секретарят не приема!
Замолих се, ако не пусне мене, да занесе поне писмото от попа.
— Кажи му — викам — на господин секретаря, аз съм тоя, дето пречука по-лани глигана, когато идва той на лов в нашето село.
Внесе стражарят писмото и след малко се подаде на балкона.
— Свободен си! Господин секретарят прие писмото.
— Каза ли на господин секретаря, че аз съм тоя — дето пречука по-лани глигана?
— Казах му — вика стражарят, — но господин секретарят каза, че няма работа с тебе! Свободен си!
Останах си на мястото и се чудя какво да правя. А медът протекъл, като съм го стискал, и мухите бръмнали около мене — облак! Трябва да оставя някъде меда. Къде, къде? — сетих се, че наблизо е на доктор Кьойбашиев амбулаторията. Като си градеше Кьойбашиев вилата в Студница, аз му вадих камъните, та се познавахме оттам.
Слава богу, Кьойбашиев — там!
— Докторе, ето ти нечакан армаган от мене — пита с мед.
— Защо нечакан?
Разправям му аз защо и за какво. Докторът ме гледа — беше асъл доктор: теловете на очилата му от злато, главата — гола, брадата — буйна, глади си брадата и ме гледа, като че ме вижда за първи път.
— Ти наистина ли се отказа от рушвета?
— Наистина!
— Защо?
— За да ми е чиста съвестта!
Пусна брадата докторът, взе да се чеше по врата.
— Ти — вика — ял ли си черен хайвер?
— Отде накъде ще се храня с черен хайвер! Черният хайвер е скъп!
— Скъп е! — вика ми Кьойбашиев. — А си купуваш чиста съвест за петнайсет хиляди! И хиляда за гаранцията — шестнайсет! И в затвора, дето времето си губи — едно на друго — двайсет! Много на скъпо си се хвърлил. Аз, дето съм доктор Кьойбашиев и като изстискам една гнойна пъпка, взимам двеста лева — не мога да си позволя да имам чиста съвест, а ти, дето се опасваш с половин пояс, искаш съвестта ти да е чиста! Най-скъпото да имаш на света! Не можеш ли отново да поприказваш с тоя там, Ванчо ли го рече, как?