Докато аз си правех тия сметки, кочът се пресрами и тръгна към овцата. Отиде до нея, спря се, протегна си шията и та-ак! — муцуна в муцуна с овцата. Целуна я! Овцата нито шава, нито мърда, а кочът се обърна към задницата й, провери дали е на мястото си вимето й, а че се обърна пак към главата на овцата и започна да я ближе с езика от устата към ушите, като да я сресва. Като стигна до ушите, изпръхтя и овцата се отмести.
Викам на Юмера:
— Дръж овцата, че бяга!
А Юмера вика:
— Ти се не бой, той ще си я кандърдише. Женско може ли да си не даде фасон? Запали си, кай, цигара, има време! Кавказките мериноси много са табиетлии. Само едно, казва, ще те моля — като се нажеже да рипне въз овцата, ти я хвани за ушите и я дръж мирна да седи, а пък аз ще сложа зад нея станока, че да си свърша и техническата работа. То има време, още не е минало хорото, но мине ли хорото, бъди нащрек!
Докато да каже той „хоро“, и кочът започна нещо да похлопва с копитата, като да искаше да рови… Наведе шията, би на място с единия си крак, похлопа с другия, след това вирна главата и фукна, та обиколи овцата три-четири пъти с развети повесма, спря на място и заудря пак с копитата, заигра…
Игра ли бе това, или искаше силата си на овцата да покаже, да я слиса и сащиса — не мога да ти кажа, ала беше чудно нещо тая хала да се гледа как се носи с развети повесма и подковава дюшемето с копита, и се нажижа, и пръхти, докато захвърча от него бяла пяна. Тогава отново приближи овцата запъхтян, близна я с муцуната си, близна го и тя… И тогава, след като я на бързо попригали от ушите до опашката, кочът се засили да я покрива.
— Дръж за ушите! — извика Юмера.
— Дръж я, казавам, ти! Аз ще подложа станока.
Той хвана овцата за ушите, а пък аз, вместо да сложа станока, ритнах го и мериносът захлупи овцата по закон божи.
… Стори ми се грозно след тия галеници и милувки всичко да удари на… дърво!
Че като викна оня Мерко:
— Абе ти луд ли си, или майтап си правиш! С една такава скачка ние можехме да опсеменим не една, а петдесет овце!
— Той — казвам — отново ще скочи.
— Да, но пак ще трябва да загрява! А гледай, че започва да се мръква.
— Ще загрява. Ти ако не загряваш, той загрява!
Наежи се Мерко:
— Какво искаш да кажеш? Я се изрази!
— Седни — казвам, — недей ми се пули в очите! Дай ми една цигара да подпаля и ще ти кажа… Само че поглеждай от време на време и коча!
— Защо ще го гледам, след дъжд — качулка?
— Точно сега е за гледане — след дъжд — качулка. Я кажи ми какво прави сега кочът?
— Ближе овцата.
— Видя ли! Ако беше ти на негово място, триста пъти да си захъркал, а той, кавалерът, ближе я и благодари!
Засмя се Мерко:
— Гледай за какво си се сетил!
— А ти, като гледаш всеки ден тия, кочовите сватби, не се ли сещаш никога за нищо?
— Сещал съм се — казва, — как не!
— За какво си се сещал? За дърво? Сещал се… Я ставай да организираме скачките, че ей сегичка ще се мръкне. И не си гледай пъпа, а гледай коча какво работи и се учи!
Изведохме овцата, доведохме друга. Мислех си: „Това ще му е на коча втората сватба за днеска, та ще я претупа по-набързо.“ А то, брате, същата игра, същото целуване и сресване, същите метани и поклони, и хора!
Изтропахме и трета сватба, и четвърта, материал събрахме за опсеменяването не на петдесет, а на петстотин овце. Викам тогава на Юмера:
— Давай на кочето да яде и да вървиме да спим!
— Няма ли да варим куркмач?
— Няма да варим! Ще спим!
Подредихме овцете и легнахме. В колибата ми се стори много задушно, та легнахме навън, дето се вика, под небето… Ама и небето беше тая вечер — джа-ам! Ококорили се едни звездици, като че в роса окъпани, едни плахо-плахо попримигват, други — сериозни, светят и не шават, ровят в очите ти и питат:
— Как е, чичо Каньо, как е?
— Ами добре е…
— Добре, добре, ала можеше да е къде-е по-добре! Я си помисли!
— Стига съм мислил! Ще спя!
— Ще спиш, ама не можеш! — реже ме право в очите най-високата и ясна звезда — че ти е червива съвестта-а! Женен си четиридесет години, а я кажи едно хоро изигра ли на жена си? Изигра ли? Посегна ли да я погалиш поне веднъж? Да й пошепнеш в ухото една любовна дума, както си пошепнаха овцата и коча?