Отиде направо в зимната градина, откъдето можеше да гледа навън, без да я забележат. Веднага забеляза Джаред, стоеше сред група хавайци в края на двора близо до брега.
Носеше бяла ленена риза, жълтокафяво сако и бричове. Беше прашен от пътя, но все пак толкова елегантен, че сърцето й потръпна.
Беше мъж, с който нямаше да се справи, ако не използва женските си хитрости, мъж със силна воля. Въпреки това беше влюбена в него. Какво се беше променило в нея?
Много добре знаеше как любовта наранява. Но не познаваше по-вълнуващо чувство от това.
Да, чувствата й се бяха променили. А неговите?
Някои от мъжете тръгнаха към брега, но Джаред остана да си свали ризата. Внезапно Корин забеляза Малиа, която изтича към него и го хвана за ръката. Започна да го дърпа към къщата и Корин чу развълнувания й глас.
— Хайде! Искам да отворя подаръците си. Жена ти искаше да изчакаме, докато си дойдеш.
— Не мога да повярвам, че си в такова добро настроение.
— И защо не? — укори го тя. — Коледа е. Донесе ли ми нещо?
Корин изведнъж се изплаши да се изправи пред него, защото можеше да е още сърдит. Затова бързо отиде в кухнята. Там цареше голямо оживление и суетня. Някои от братовчедите на Акила бяха дошли от Кахуку да помагат. Акила приготвяше пилетата с ориз и печеше сладки картофи.
Само тя липсваше там, но къде другаде можеше да отиде, за да избегне Джаред? А ето, че Малиа подаде глава на вратата.
— Лельо, ела да си починеш — каза възбудено тя. — Хайде, Колина, Ялека си е вкъщи!
Джаред се появи на прага и очите им се срещнаха. Но изражението му беше неразгадаемо. Не можа да разбере какво чувства. И тогава Малиа отново сграбчи ръката му и го задърпа към гостната, а Акила побутна Корин след тях. Флоранс и Майкъл вече бяха там и гледаха малкото борче.
— Чия беше идеята за това? — попита Джаред като видя дръвчето.
— Колина предложи — обади се глезено Малиа. — Хареса ми и вече всяка година ще го правим.
— А това откъде се появи? — и той измъкна седлото изпод борчето.
— Това е за теб, от Колина.
Джаред бавно се изправи и погледна Корин право в очите. Изражението му беше сурово и обвиняващо. Къде беше сгрешила? Погледът му я накара да заплаче и тя изхвърча от стаята.
След няколко минути Джаред влезе в спалнята им.
— Защо, по дяволите, плачеш?
Тя се опита да се извърне, но той бързо я задържа.
— Не знам защо плача. Мислех, че коледното дърво ще ти хареса но — не. Мислех, че подаръкът ми ще те зарадва, но съм сгрешила. Нямаше те близо месец, а когато се върна, дори не дойде да ме поздравиш.
След дълго мълчание гласът му прозвуча меко.
— Не дойдох при теб, защото не бях сигурен, че би искала.
Гласът му я изненада.
— А и седлото ми харесва.
Внезапно в гласа му отново прозвучаха студени нотки.
— Но това е най-меката кожа, която съм виждал и сигурно е скъпа. Искам да знам как си го платила.
Тя внезапно проумя това, което Джаред си мислеше.
— Нима ми имаш толкова малко доверие?
— Знам, че нямаш никакви пари, Корин, защото те са у мен. Как си купила това седло, ако не си…
— Дори не смей да го изречеш, Джаред! — ядосано го възпря тя. — За твое сведение, Флоранс купи седлото вместо мен, защото аз бях на легло. Да не искаш да кажеш, че гувернантката ми се е продала? Станат си непоносимо вулгарен!
Той потрепна при думите й.
— Какво искаш да кажеш с това, че си била на легло?
— Недей да сменяш темата!
— Отговори ми!
— Нищо сериозно. Имах малка злополука, която завърши с цицина на главата ми, това е.
— И сега си добре? — Джаред очевидно си отдъхна.
— Да. Но се учудвам каква е тази загриженост за здравето ми, след като преди минута ме обвиняваше безмилостно?
— За Бога, какво друго можех да си помисля? Знаех, че нямаш никакви пари, защото ги изтеглих преди да дойдем тук.
— Продадох всичките си бижута — сопна се тя. — И без това имах повече, отколкото са ми нужни.
— За Бога, Корин, извинявай.
Беше твърде обидена, за да му прости толкова бързо.
— Едва ли си искрен, по-скоро мислиш, че наистина съм се продала. Сега ми се ще да не бях се разделяла с диамантите си, въпреки че тогава не ми пукаше. Исках само да ти купя нещо хубаво. Май съм по-голяма глупачка и от теб, Джаред Бъркет!
— Добре де, Корин, какво друго можех да си помисля? Никога не би ми хрумнало, че можеш да се разделиш с бижутата си. В покер клуба не носеше никакви от страх да не ги загубиш на залагания. Смятах, че бижутата са важни за теб.