— Някога бяха, когато баща ми държеше парите ми. Но сега съм богата и вече не ми пука за тях, защото винаги мога да си купя още.
Изражението му стана напрегнато. Не искаше повече да спорят и излезе от стаята, но бързо се върна с една дълга кутия, която хвърли на леглото.
— Това е нещо, което мислех, че ще ти хареса, но явно съм сбъркал.
Джаред напусна стаята, а Корин колебливо се приближи до леглото и отвори капака. Видя разкошните опали, които проблеснаха с огнените цветове на дъгата и от очите й отново рукнаха сълзи. Бавно свали верижката с рубина и си сложи опалите. Стисна ги в ръце и ги допря до бузата си — бяха студени.
— О, Джаред, защо непрекъснато трябва да се караме?
Денят беше започнат толкова лошо. Но беше Коледа и Корин реши да се наслади на останалата част от празника. Замисли се за Майкъл и за подаръците, които трябваше да отвори, и настроението й се повиши.
Глава четиридесет и първа
Гощавката продължи през целия ден, а гостите не преставаха да идват. Повечето отидоха да плуват, дори организираха и малко състезание по сърф. Корин се запозна с толкова много хора, че беше невъзможно да им запомни имената. Даваха й лие, докато в един момент престана да се вижда от уханните венци и се наложи да ги свали.
Група хавайци неуморно свиреха на китари, а щедро разливаната бира поддържаше настроението им. Всички бяха много весели, а Корин установи, че непрекъснато се смее. Истинското празненство, на което всички заедно седнаха на масата, започна едва късно следобед. Почти всички приятели на Джаред дойдоха, но Корин не се чувстваше неловко. Оглеждаха я любопитно и се чудеха за отношенията й с Джаред, но тя не позволи това да й развали празника.
На масата Джаред седна до Корин, но не си размениха повече от няколко изречения.
Пиенето и веселието продължиха и след това. Джаред стана, а Корин остана на масата при Флоранс и Майкъл. Хавайците прехвърляха детето от ръце на ръце. Леонака се присъедини към тях за момент, за да наблюдава как Малиа и другите момичета танцуват. Носеха поли от нарязани листа, а венци украсяваха вратовете и главите им.
След залеза из цялата градина накачиха фенери и празненството продължи. Някои плуваха, други караха сърф на лунна светлина и Корин разбра, че празникът ще трае цяла нощ.
Седеше и наблюдаваше сърфистите. До нея се приближи малко по-възрастна жена и се представи като Даяна Калан. С няколко години по-млада от Джаред, тя беше доста хубава, със светлокафява коса и сини очи. Корин се почувства объркана не знаеше какво да каже, когато Даяна внезапно я изненада.
— Предполагам си чула, че всички смятаха, че един ден Джаред и аз ще се оженим?
Корин задържа дъха си, преди да отговори.
— Не, не бях чула…
— О, скъпа, извинявай. Сигурно мислиш, че съм ужасна затова, че го казах така направо, но смятах, че знаеш. Исках да го преодолеем, в случай, че се чувстваш неудобно да разговаряме.
Корин се опита да реагира подобаващо.
— Джаред молил ли те е да се омъжиш за него?
Даяна се усмихна.
— За щастие — не. Нашето беше по-скоро мълчаливо споразумение. Винаги отлагаше да ме попита. И по-добре — тя снижи тон. — Боях се от деня, в който ще го направи.
— Не разбирам.
— Виждаш ли, аз израснах с Джаред. Семейството ми имаше къща по-нагоре по брега и прекарваме шест месеца тук всяка година. Джаред и Лео ми бяха като братя. Можеш ли да си представиш перспективата да се омъжиш за мъжа, когото приемаш като свой брат?
— Значи не си искала да се омъжиш за него?
— Да. Успокоих се, когато се върна от континента и ми каза за теб. Мисля, че съм единствената, на която се довери. Всъщност, разказа ми всичко, което беше направил. Беше доста нещастен, когато си дойде и, сигурна съм, съжаляваше за поведението си. Когато до него стигнаха слуховете за теб, го виждах как изгаря от ревност. Опитваше се да скрие чувствата си, но аз знаех.
За първи път Корин почувства огромно смущение от фарса, който беше изиграла.
— Сигурно мислиш, че съм ужасна жена.
— Наистина не знаех какво да си мисля. Но след като знаех какво е извършил Джаред, не можех да те виня. А и това беше само слух, а към слуховете трябва да се отнасяме скептично.
— Но Джаред не го направи.
— Е, Джаред често реагира със сърце, а не с разум. От момента, в който те видях, разбрах, че не си направила това, за което говореха. Но Джаред не притежава женската интуиция. А и ревността може да разстрои здравото мислене.
— Трябва да ти пука, за да ревнуваш — отвърна Корин.
— Именно — Даяна натърти думата и се усмихна. Погледна Корин право в очите.