Корин я разбра.
— Радвам се, че се запознахме. Иска ми се да беше станало по-рано — усмихна се тя тъжно и въздъхна.
— Трудно ли ти е с Джаред?
— О, не е толкова държанието на Джаред, колкото непрекъснатите подозрения. Изглежда и аз съм обзета от ревност.
Погледът на Корин се насочи към Нанеки, която танцуваше сама и Даяна го проследи. Хавайката танцуваше красиво, съблазнително. Вниманието й беше насочено изцяло към Джаред, който стоеше наблизо и я наблюдаваше.
— О, скъпа…
Корин се обърна към Даяна.
— Какво има?
— Мислех, че Нанеки се е отказала от Джаред, но изглежда не е — намръщи се другата жена.
— Била му е любовница, нали?
— Е, да, за известно време. Но това беше преди да се ожени за теб. Мислех си, че… — провлачи тя.
— С Джаред нямахме меден месец — каза Корин.
Даяна я погледна право в очите и проговори:
— Може да ти прозвучи доста нахално, но трябва да те попитам нещо, което въобще не е моя работа. Обичаш ли Джаред?
— Да.
— Е, тогава ще трябва да се бориш за него — отвърна Даяна с блясък в очите.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти си много красива жена, Корин. Ако Джаред знае, че го желаеш, няма и да си помисля да поглежда встрани. Друга жена не би имала шанс с него.
— Наистина ли смяташ така?
— Сигурна съм. Защо не започнеш още сега? Иди и отнеми вниманието му от Нанеки. Късно е и на никого не би му се сторило странно, ако двамата се оттеглите — намигна й Даяна, а Корин се изчерви.
— Ами ти? — попита Корин, надявайки се, че отново ще я види. — Скоро ли ще си тръгваш?
— За щастие — не. Едно от най-забавните неща в празненството е да си намериш място за спане. Почти всички остават до сутринта и помагат при почистването.
— Не го знаех.
Даяна се засмя.
— Хората ще се натъркалят из цялата къща, даже и в конюшнята. А сега върви. Ще се видим сутринта, преди да си тръгна. Тогава можеш да се запознаеш с кавалера ми — Марк Карлтън.
Корин стана от масата и бавно се приближи до Джаред. Не знаеше как да го заговори. Нервно опипа гердана си и разбра, че има прекрасно извинение, за да говори с него.
— Джаред?…
Трябваха му няколко секунди да откъсне поглед от Нанеки и да се обърне към нея.
— Искам да ти благодаря за опалите. Много са красиви.
— Ако ти харесват, радвам се. Ако ли не… — сви рамене, като че ли искаше да каже, че не му пука.
— Наистина ги харесвам, Джаред — бързо каза тя и добави: — Искрено!
Той я хвана за ръка и я отведе настрани до люлката. Защо беше толкова нервна?
— Опалите ти отиват — подхвърли небрежно Джаред без да я погледне. — Кожата ти е потъмняла, докато ме нямаше.
— Съжалявам, ако не ти харесва.
— О, не. Имаш тен, но косата ти е изсветляла. Изглеждаш екзотично!
— Харесва ли ти?
— За бога, нищо не може да накърни красотата ти. Наивна ли си или просто си търсиш комплименти?
Корин предизвикателно вирна брадичка и Джаред се изсмя.
— Не се ядосвай, само те подразних.
Тя се отпусна и реши да засегне въпроса, който наскоро доста я занимаваше.
— Защо не се върна толкова време?
За миг я погледна с любопитство, а после се обърна към океана.
— Имах неприятности около хотела. Един от работниците ми едва не загуби крака си при падане. Не можех да го оставя да лежи в болницата, без да знам дали ще се оправи или не.
— Вече добре ли е?
— Да, но ще куца до края на живота си. След това някои други неща ме задържаха в града.
— Какви?
— Лични причини, Корин.
— Искаш да кажеш заради мен? — тя изведнъж скочи.
— Не, по дяволите — извика той с раздразнение. — Щом толкова искаш да знаеш, търсих Джон Пиърс. Имахме сметки за уреждане.
— Откри ли го?
— Напуснат е острова.
— Завинаги? — попита тя.
— Очевидно — отвърна той разочаровано. — Разбрах, че земята му е обявена за продан — после тонът му омекна. — Но стига за това. Акила ми каза, че доста си помогнала в приготовленията. Оценявам го. Изминалата седмица трябва да е била доста трескава за вас.
— Беше ми забавно.
— Сигурно си изморена след такъв дълъг ден. Отново я погледна с онези искрящи сини очи. Питаше ли я, или й подсказваше друго?
— Аз бих си лягал вече.
— И аз — усмихна се тя.
Пожелаха лека нощ на гостите си и влязоха вътре. Промъкването през зимната градина беше трудно. Децата вече бяха заспали на голямата черга и канапетата. Джаред й помагаше да заобикаля заспалите, а когато стигнаха до гостната видяха, че и тя е вече препълнена.
Коридорът към спалните беше тих и празен, Флоранс и Майкъл си бяха легнали доста по-рано. Малиа също не издържа дълго, от вълнение беше станала в зори.
Джаред спря пред спалнята на Флоранс, за да пожелае лека нощ на Корин. Беше решил да не я насилва. Тази сутрин направи ужасен гаф, доста глупав, и беше сигурен, че Корин все още е ядосана. Но тя се насочи към неговата стая и влезе. Изненадан, Джаред я последва. Тя отиде до нощното шкафче, запали лампата и свали гарденията от косата си.