Джаред бавно прекрачи прага като не сваляше очи от нея.
— Отново си се пренесла тук?
Тя го погледна престорено смирено.
— Надявам се нямаш нищо против.
— Не, разбира се — отвърна той, чудейки се как ще преживее нощта без да я докосва.
Корин продължи малко нервно, докато сваляше огърлицата си.
— Нанеки се върна. Тук е откакто ти замина, така че няма свободни спални. Не мисля, че е удачно с Флоранс да делим малката й стая.
— Корин, казах ти, че нямам нищо против — прекъсна я той. — И без това тук ти е мястото.
Тя се обърна с гръб към него:
— Би ли разхлабил връзките на туниката ми?
Той се зае непохватно и скоро нежният й гръб се разголи. Тилът й беше толкова беззащитен, че му се искаше да се наведе и да го докосне с устни, да усети копринената й кожа. Дали щеше да отскочи от него и да се разгневи? Той запази самообладание, обърна се и започна да се съблича.
Корин отиде до гардероба, туниката й се свлече на земята; после свали и бельото си. Доста време си търси нощница, надявайки се, че Джаред поне ще я погледне. Накрая, като не можеше повече да се бави, избра една тъмнозелена от сатен.
Обърна се към Джаред преди да си нахлузи нощницата и видя, че я съзерцава като омагьосан. Усмихна се на себе си и отклони поглед. После много бавно плъзна нощницата надолу по тялото си.
Джаред стоеше вцепенен и я наблюдаваше как съблазнително се приближава към леглото и се пъха под завивките. Нима не знаеше какво му причинява?
— Няма ли да си лягаш, Джаред?
Гладът на Корин беше примамливо сладък и той разбра, че е стоял без да помръдне няколко минути. Свали останалите си дрехи и отиде до леглото.
— За бога, ясно ли ти е какво ми причиняваш? — остро запита той. — Не мога да издържам повече.
Тя не каза нищо, само бавно го обгърна с ръце и сложи глава на гърдите му.
Стори й се, че ще умре от страст по него, от желание да го почувства в себе си. Това би било единственото й доказателство, че той изпитва нещо към нея, дори и да беше само страст. Корин разкъса нощницата си и понечи да го притисне към себе си, но той я спря.
— Не анѝ, — каза той дрезгаво — искам да ти се насладя. Господи, колко копнях за теб, колко си мечтаех!
Бавно я оттласна назад и легна до нея, преметнал крак върху бедрата й собственически.
И започна да я измъчва със сладки, нежни целувки, които я подлудяваха. Устните му докосваха нейните с дива страст, докато дланите му изгаряха кожата й. Тялото й жадуваше да се освободи, но той продължаваше с чудесното мъчение. Най-накрая, когато вече не можеше да издържа, тя хвана горещото му, кораво като стомана копие и го насочи към себе си.
Джаред изстена при докосването й и се прехвърли върху нея.
— О, моя Колина… — промълви задъхано той.
Зарови устни в извивката на врата й, докато в същото време пулсираше в нея. Само за секунди Корин се понесе и завъртя вихрено някъде навъзбог, към кулминационния момент на експлозията. Изживяването й беше върховно, защото Джаред беше в нея в момента на блаженството — напълно споделиха разтърсващия миг.
Корин дълбоко въздъхна, когато Джаред се отмести настрани и я притегли към себе си. Не си казаха нито дума, а и не беше нужно.
Глава четиридесет и втора
Корин се събуди късно и откри, че е сама. Бързо се облече и оправи леглото; в паметта й оживяха всички мигове от снощи. Вдигна дрехите, които Джаред беше захвърлил на пода, дори не беше изпразнил джобовете си. От единия джоб извади няколко монети и бележчици и ги сложи на нощното шкафче, а от другия — мачка кутия за бижута. Тя не устоя и я отвори. Голямото златно сърце, което блесна насреща й беше прекрасно. Бавно прочете надписа.
Корин бързо затвори капака и я върна отново в джоба на сакото му. После напъха останалите неща в джобовете и го закачи на закачалката. Джаред не трябваше да разбере, че беше видяла медальона.
Развълнува се. Какво ли означаваше това? „Ще се оженя за теб, този път от любов“. Разбира се, че първия път го направи от съжаление. Но сега? „От любов“. Това означаваше ли, че наистина я обича?
— Тогава защо не ми даде сърцето? — прошепна тя на себе си.
Отговорът беше ясен. Беше променил решението си. Явно страстта беше продиктувала този надпис. Не любовта. Беше разбрал, че не я обича. Затова не искаше да й даде златното сърце.