Д-р Брайсън доста се учуди, когато разбра, че цялото бързане е било за поникване на зъбче. На Майкъл просто му пробиваха венците.
— Не се тревожи за това, Кори. И без това беше време да узнае.
— Не казвай това, Флоранс — поклати глава Корин. — Ами ако се опита да задържи детето?
— Имаш повече пари да се пребориш с него в съда, ако се стигне дотам. Но не виждам защо просто не оправите разногласията си.
— Твърде е късно за това — тихо отвърна Корин. — Не мога да живея с него като знам, че не ме обича.
— Кой казва, че не те обича? — сърдито попита Флоранс.
— Аз.
Корин стана и изстена.
— О, искаше ми се да не бяхме изпускали кораба днес.
— Ще има и друг, ако наистина си решила да тръгваш.
— Да, но какво ще стане междувременно? Какво ще кажа на Джаред, когато поиска да узнае защо съм крила истината?
— Ще му кажеш истината и това е.
Но Джаред не се върна тази нощ. Нито на следващия ден. Корин нервно чакаше, страхуваше се от сблъсъка, но и искаше да свърши с неизбежното обяснение.
Джаред не се прибра до четиринайсти. Дотогава Корин вече се беше отказала от надеждите си.
Глава четиридесет и четвърта
— Определено денят не е подходящ да напускаме острова.
Корин се извърна, докато си слагаше бонето.
— Защо? Денят е прекрасен.
— Не четеш ли вестниците, Кори?
— Не, за какво? Новините са винаги потискащи, Флоранс поклати глава.
— Говорят само за революция.
— Искаш да кажеш война?
— Не знам. Но изглежда има доста хора в Оаху и въобще в Хавай, които искат да свалят монархията. А днес е важен ден.
— Защо?
— Кралица Лилиу… — о, не мога да произнеса името й. Иска да отмени настоящата конституция и да въведе друга. Чуждестранните граждани тук, повечето американци, са против това. Въпросът е кой ще надделее — революционерите или монархистите, чужденците или хавайците.
— Значи е добре, че решихме да тръгнем по-рано. Можем да стигнем до пристанището по заобиколен път.
— Искаш да кажеш, че няма да изчакаш още малко, за да видиш дали съпругът ти няма да се върне вкъщи?
Корин не се поколеба преди да отговори.
— Не. Вече мина седмица. Или ми е твърде сърдит, че скрих от него за Майкъл, или въобще не му пука.
— Не мога да повярвам, че не се интересува, Кори.
— Аз мога. Познавам Джаред по-добре от теб. Сега да тръгваме.
Взе чантата и ръкавиците си и отиде при детето. Багажът вече беше в каруцата. След като се сбогуваха с Акила и Малиа, тръгнаха за пристанището. Сун Хо седеше на капрата.
Не след дълго чуха някаква карета да трополи след тях. Двете карети спряха след миг. Корин настръхна, когато видя Джаред да се приближава към тях.
— Не мислех, че ще тръгнете толкова рано. Едва не ви изпуснах.
Изглеждаше толкова небрежен.
— За какво си се разтревожил?
— Дойдох да ви придружа до кораба. Може да имате неприятности. По улиците се носят разгорещени тълпи.
— Знаем за това, Джаред и решихме да минем покрай двореца.
— Онези са навсякъде, Корин. Несъмнено ще има стрелба по улиците.
— Нима се притесняваш за мен? — измърмори тя саркастично.
Той не й отговори, а нареди на Сун Хо да откара каретата му вкъщи. Корин едва сдържаше гнева си. Джаред не каза и дума за Майкъл. Трябва да е видял детето на скута й. Нито дума! Защо беше дошъл? Вероятно, за да е сигурен, че тя наистина ще си тръгне.
Улиците бяха претъпкани и шумни, хората непрестанно крещяха. Тълпите тичаха към двореца, а Корин забеляза и оръжия. Започна да се притеснява, особено за Майкъл и го сложи на пода в каретата. После се разтревожи за Джаред, който седеше високо на капрата, съвсем незащитен. Дори не си беше взел оръжие, въпреки, че добре знаеше как щяха да се развият събитията. Точно в този момент се чуха изстрели пред каретата и Корин извика. Бавно спряха. Корин видя как Джаред се олюлява на седалката.
Изскочи от каретата и се качи на капрата. Джаред се опитваше да седи изправен и дишаше тежко.
— Добре ли си?
— Малко се замаях — дрезгаво отвърна той. — Добре съм.
Но видя кръв на ризата му и сърцето й спря.
— Прострелян си, Джаред!
— Не е сериозно, драскотина.
— Не ме интересува, ще те откарам при лекаря.
— Не искам никакъв лекар.
Но докато говореше се наклони, Корин сграбчи юздите и потегли към Алакеа стрийт.
Провървя им, защото д-р Брайсън си беше в кабинета и помогна на Корин да внесе Джаред. Отказа да излезе от стаята, докато той преглеждаше Джаред. Стоеше безпомощно и тревожно наблюдаваше как докторът изследваше раната му, докато Джаред се опитваше да скрие болката си.