Д-р Брайсън надникна през рамо и й каза:
— Защо не изчакате в предверието? Това тук ще отнеме малко време.
Тя решително поклати глава.
— Не и докато не съм сигурна, че той ще се оправи.
— Още сега мога да ви убедя в това. Куршумът не е засегнал никакви вътрешни органи. Само трябва да го извадя. След седмица ще бъде като нов.
— Много добре — съгласи се тя, но въпреки това не излезе.
Този път Джаред се надигна, лицето му напомняше каменна маска.
— Няма защо да чакаш, Корин. Върви и си хвани парахода.
— Не ставай смешен, Джаред! Не мога да те оставя така.
— Ще трябва, по дяволите! — Гласът му рязко се повиши — Не искам аз да съм причината да си изпуснеш кораба. Искаше да си тръгнеш днес, така че се махай оттук и го направи!
Корин се надяваше да спомене нещо за сина им преди да си тръгне, затова не се стърпя и го попита:
— Ами Майкъл? — осмели се тя.
Джаред затвори очи срещу болката и гнева. Любовта му към Корин го подлудяваше. А тя му се присмиваше с детето на Драйтън! Сигурно наистина го ненавиждаше.
— Вземай сина си и се махай от живота ми — рече студено той. — Връщай се в Бостън, където ти е мястото. И този път, по дяволите, по-добре поискай развод или аз ще го направя.
Тя слепешката се обърна и изхвърча от кабинета. Значи така — собственият му син не означаваше нищо за Джаред.
Той се отпусна обратно на операционната маса, изтощен. Изразходва всичката си сила, за да й каже да си върви, когато в действителност искаше да я помоли да остане.
— Не мислите ли, че бяхте малко суров с нея?
Джаред отвори очи и погледна д-р Брайсън. Беше забравил, че и той е в стаята.
— Налагаше се.
— Споменахте развод. Не разбирам, мислех, че…
— Да — Джаред го прекъсна остро. — Разбирам. Мислили сте, че тя е мисис Драйтън. Но виждате ли, тя е моя жена, въпреки че бебето, което лекувахте е дете на Драйтън. Историята е доста объркана — огорчено завърши той.
— Добре, добре — Д-р Брайсън размишляваше бързо. — Това обяснява донякъде нещата. Вие сте Джаред, който тази красавица кълнеше наляво-надясно, докато раждаше. Така и не разбрах защо, след като съпругът й се казва Ръсел.
След кратка пауза Джаред попита:
— Вие откъде знаете? Корин е родила в Бостън. Вие там ли бяхте?
— Не знам защо сте подведен, мистър…
— Бъркет — допълни нетърпеливо Джаред.
— Мистър Бъркет, жена ви роди тук на острова. За първи път я видях миналия декември, малко след като беше пристигнала. След това редовно я преглеждах, докато не роди през юни. По нейна молба дори бях намерил семейство, което да осинови детето.
Джаред изведнъж се изправи.
— Жена ми пристигна тук през август миналата година!
Д-р Брайсън не искаше да спори с такъв едър и войнствен мъж, ранен или не.
— Щом казвате.
Джаред се намръщи.
— Но вие твърдяхте друго?
Д-р Брайсън колебливо кимна.
Джаред разтърси глава, като че ли това щеше да му помогне да го проумее.
— Споменахте, че е родила през юни. На коя дата?
— Мога да проверя картоните си за точната дата, но мисля, че беше в средата на месеца.
Джаред бързо пресметна.
— Споменахте за осиновяване. Не е искала да задържи детето?
Д-р Брайсън се намръщи при спомена.
— Определено не искаше. Омразата й към нероденото изглеждаше неестествена. Никога не можах да го разбера.
Джаред си спомни думи, казани доста отдавна: „Естествено, няма да задържа твое дете“.
— А Драйтън какво мислеше за детето?
— Това също беше странно, след като той беше съпругът, или поне аз така мислех. Той също не искаше детето. Сега си обяснявам ситуацията. И защо ли, та те не споделяха една спалня, дори и след раждането.
— Откъде знаете?
— Ходех там достатъчно често, както преди раждането, така и след това.
Нещата се развиваха твърде бързо за Джаред.
— Тя защо не даде детето?
Д-р Брайтън се изкиска.
— Заслугата е на мис Мерил?
— Искате да кажете мисис Мерил?
— О, Господи, тя омъжена ли е?
— Няма значение — рязко отвърна Джаред. — Продължавайте.
— Ами, мис Мерил ме убеди, че мисис Бъркет ще съжалява затова, че е дала бебето си. Каза, че е обсебена от други неща и не мисли трезво.
Джаред се намръщи. Той беше причината. Толкова го е мразила, че не е искала да задържи детето му.
— Добре ли сте? Трябва по-скоро да извадя този куршум.
— Мога да потърпя още малко. Искам да знам какво стана после.
— Ами с мис Мерил направихме така, че мисис Бъркет остана насаме с новороденото за малко. Само толкова й трябваше. Беше като любов от пръв поглед. Рядко съм виждал майка, така силно привързана към детето си.