Джаред въздъхна и отново се отпусна назад. Беше лошо ранен и куршумът трябваше вече да се извади.
Точно преди лекарят да го упои, Джаред прозря нещата._Боже мой у аз имам син!_
Глава четиридесет и пета
Пристигането им вкъщи беше донякъде приятно. Самуел ги чакаше на гарата в Бостън и радостта му да види внука си беше затрогваща. От мига, в който го видя, баща й обикна безумно детето.
Корин отиде на няколко партита през двете седмици след завръщането си, на чай и на други обществени събирания, на които Лоран я водеше през деня. Нямаше нищо против. Това занимаваше мислите й и я отвличаше от спомените й за Джаред.
Разнеслите се слухове за причините, поради които беше напуснала града, вече се смятаха за неверни. Лоран се беше погрижила всички да узнаят, че тя живее щастливо със съпруга си и е дошла само за малко. Лоран се беше превърнала в изтънчена и самоуверена девойка.
Корин се примири с лъжата на братовчедка си, защото така беше по-лесно, отколкото да каже истината. Но любопитството на хората й причиняваше много болка: задаваха й въпроси за екзотичния остров, на който беше живяла, а Корин едва успяваше да скрие меланхолията, когато описваше Хавай.
„Никога не сте срещали по-приятелски настроени и весели хора от хавайците“. „Чудесно е“.
Как беше възможно да почувства Хавай като истински дом за толкова кратко време? Как, след като беше прекарала целия си живот в Бостън, беше вървяла покрай заможните му къщи, беше играла в парка, наблюдавана гребците по Чарлз Ривър и хранила патиците в езерото Джамайка. Но всички тези неща сега изглеждаха като стари позабравени приятели. Бостън вече не беше нейният дом.
Дали някога щеше да се примири, че вече няма да се любува на красивите цветя на Оаху? Дачи щеше да престане да чува водопада, в който се къпаха с Джаред през онзи ден? Дали щеше да види залез в Бостън, без сърцето й да се свие разочаровано?
Седем стари приятелки й бяха дошли на гости. Пиеха чай пред камината и този път беше ред на Корин да ги забавлява. Лоран и майка й също бяха там. Господи, колко беше пораснала братовчедка й след заминаването й!
— Сигурно нямаш търпение да се върнеш, а, Корин? — попита я една от жените. — Поне с мен би било така. Не очаквахме да си дойдеш толкова скоро.
— Ами татко не беше виждал Майкъл, а и не можеше да се измъкне и да ни посети.
— Съпругът ти трябва доста неохотно да те е пуснал да заминеш — отбеляза мисис Хартман. — Като имаме предвид крайните мерки, които предприе, когато се оженихте.
— Крайни мерки? — остана учудена Корин. Лоран се наведе напред и се усмихна.
— Надявам се, нямаш нищо против, Корин, че споделих с мисис Хартман защо съпругът ти пусна онова необичайно съобщение във вестниците преди да тръгне. Споделих с нея, че по този начин е искат да е сигурен, че ще го последваш незабавно.
Корин се изненада от находчивостта на Лоран.
— Да, ами… — не можеше да намери думите — съпругът ми има доста странно чувство за хумор.
— Не мога да си представя моя Харълд да направи нещо такова — поклати глава мисис Наутили.
— Нито пък ние — изсмя се Лоран.
Харълд Ноутили беше стеснителен мъж, с цели петнадесет сантиметра по-нисък от едрата си и внушителна жена. Не казваше нищо друго на съпругата си освен: „Да, скъпа“. Преди да срещне Джаред, Корин си мислеше, че иска да се омъжи за подобен мъж.
— Как е чаровното ти малко момченце, Корин? — попита мисис Търнър.
— Майкъл е добре, въпреки че има лека настинка, откакто пристигнахме.
— Надявам се, нищо сериозно.
— Не. Просто му трябва време да се приспособи към студения климат.
— Това е естествено, след като е роден на островите — отбеляза мисис Хартман. — Сигурно ще се радва да се върне, както и ти, разбира се.
— Да — прошепна Корин, с поглед забит в пода.
Чудеше се какво ли ще каже на тези жени, когато станеше очевидно, че тя няма намерение да се връща в Хавай. Лоран и баща й знаеха какво усилие й коства да се преструва, че има щастлив брак и верен съпруг, който я чака да се завърне. Но никой не подозираше истинската дълбочина на тъгата й. Дори и Флоранс. Колко дълго трябваше да понася тази ужасна болка?
На външната врата се почука и Корин видя Брок да прекосява салона, за да отвори.
Лоран извинително се усмихна на Корин.
— Сигурно е Синтия. Вчера случайно я видях и тя каза, че ще се опита да се отбие. Изглежда е вече тук.
Корин се намръщи. Страхуваше се от лукавите въпроси на Синтия. Вероятно още не й беше простила, че й отмъкна Джаред.
Точно когато се подготвяше за появяването на Синтия, Брок се появи на прага — изглеждаше доста разстроен. След миг Корин разбра защо.