— О, за бога! — възкликна мисис Хартман. — Изглежда все пак не е могъл да дочака завръщането ти, Корин.
Корин бавно се изправи, чуваше само туптенето на сърцето си и нищо друго.
— Корин? Корин?
Извърна се към леля си с невиждащ поглед.
— Изглежда си толкова изненадана, колкото и ние. Засрамете се, мистър Бъркет. Имате прекалено развита дарба за драма.
Джаред откъсна очи от Корин и пусна най-чаровната си усмивка.
— Решението ми беше доста спонтанно, действах на момента, мисис Ашбърн. Но сте права, беше твърде прибързано от моя страна.
— Дами, мисля, че трябва да ги оставим насаме — Лоран им направи знак. — Сигурна съм, че двамата са се затъжили един за друг. Меденият месец явно още не е свършил.
Тя смигна на Корин, която едва ли забеляза. Какво правеше Джаред тук? Когато двамата останаха сами, обзе я паника. Майкъл? Ето защо беше тук! Беше дошъл да й отнеме детето!
— Здравей, Корин.
Тя отново седна с максимално спокойствие и стисна ръце в скута си, за да не треперят.
— Ти… изглеждаш добре, Джаред.
Помисли си, че лицето й сигурно е бяло като китайските чаени чаши, разпръснати по масата. Заговори го, за да не забележи тревогата й.
— Надявам се раната ти да се е излекувала.
Той сви рамене.
— След седмица вече почти не я усещах. Сега е останал само един грозен белег — той се усмихна. — Искаш ли да го видиш?
— Не!
Как можеше да е толкова спокоен, като че ли не се бяха разделили с гняв? Като че ли беше съвсем естествено за него да си седи в къщата й, пропътувал половината свят от Хавай дотук.
Корин сведе поглед.
— Какво стана, след като тръгнахме? Имаше ли големи престрелки?
— Не. Беше най-мирната революция в историята.
— А кралицата?
— Вече не е на власт — горчиво отвърна Джаред. — Сега има временно правителство под американски флаг. Изпратиха и група във Вашингтон, която да моли за присъединяване.
— Това пък как се случи?
— Не ме попита защо съм тук.
Корин се извърна.
— Защото се страхувам да узная причината.
— Няма защо да се боиш от мен, Корин — в очите му се четеше болка.
— Дали?
Джаред я погледна замислено и седна до нея на канапето.
— Да не би да се опасяваш, че съм дошъл за Майкъл?
— Да — прошепна тя.
— Затова ли не ми каза истината за него?
— Да. — И тя го погледна с широко отворени очи. — Затова ли си тук, Джаред? Защото, ако е така, няма да ти дам сина си. Ще трябва първо да ме убиеш.
— Нашият син — поправи я нежно той. — А и не искам да го откъсвам от майка му.
— Наистина ли?
— Наистина — и той се приближи до нея, но тя се отмести неуверено. — Получих писмо от баща ти.
Тя не каза нищо, но личеше, че е още нервна.
— Пристигна няколко дни, след като напуснахте острова. Отговори на моето писмо, в което го питах за Майкъл. И ми писа всичко.
— Как е могъл… — подзе ядосано Корин.
— Ти вече ми беше казала, Корин — напомни й нежно той.
— Да, но ти не каза нищо до последния ден!
— Не можах веднага да свикна с мисълта — излъга той. Нямаше да й съобщи за подозренията си за Драйтън. Не искаше да узнае колко глупав е бил.
— Беше шокиращо да разбера, че имам син — продължи той. — И че си го пазила в тайна от мен.
— Джаред, аз…
— Известно ми е какво си направила. Писмото на баща ти ми помогна, а и вече знаех доста от д-р Брайсън.
Корин се изчерви и наклони глава, за да не се срещне погледа на Джаред.
— Трябва да знаеш, че тогава те мразех, Джаред. Бях обсебена от омраза към теб, иначе никога не бих направила това.
— Знам, както и аз някога натрапчиво мразех баща ти. Надявам се, че всички се поучихме от това. Вече не виня баща ти и ще му го кажа, докато съм тук. Знам до какво може да доведе жестоката омраза.
— Какво искаш да кажеш, Джаред?
Той се протегна и хвана ръката й.
— Знам, че когато си тръгна, ти ме мразеше. Но дори и да ми отнеме цял живот, ще те накарам да ме обикнеш.
Тя се просълзи.
— Защо?
— Как защо? Защото те обичам, по дяволите!
Сега, когато думите бяха вече изречени, той можа да го каже и по-нежно.
— Да, обичам те, повече отколкото си представях, че някога мога да обичам.
Корин бавно поклати глава, искаше й се да му повярва, но все още се страхуваше.
— Искаш да кажеш, че ме обичаш независимо от това, което си мислиш, че съм направила?
— Още преди месеци разбрах, че те обичам. И да, независимо от това, което мислех. Щях да ти го кажа в нощта на Коледа, но ти отново ме отряза.
Лицето й светна.
— Значи това, което ми каза за Нанеки, е било истина?