Той кимна.
— Не бях сигурен дали си ме чула.
— Чух, но не ти повярвах.
— Не мога да те видя за това, защото и аз често се съмнявах в теб.
— О, Джаред, и аз те обичам!
И тя го прегърна. Ако зависеше от нея, никога нямаше да го пусне.
Той обхвана лицето й с длани и дълбоко се вгледа в очите й.
— Наистина ли?
— Да! О, да! И кълна се, никога повече няма да те лъжа. Вече няма да имаш причина да се съмняваш в мен.
— За бога, колко глупави сме били!
Джаред въздъхна и я притисна по-силно.
— Колко болка си причинихме.
След малко обаче усети, че Корин се отблъсква от него.
— Все още сме глупави, Джаред. Лицето й излъчваше безкрайно нещастие.
— Нищо няма да се получи. Никога няма да ми простиш каквото направих — каквото си мислиш, че направих. Това винаги ще стои между нас.
Той стана и отиде до прозореца.
— Корин, вече знам истината. Тя замръзна.
— Каква истина?
— Навестих някои от бившите ти любовници.
Корин се намръщи.
— Излъгаха ли те като ти дадоха най-пикантни детайли?
Джаред се усмихна.
— Под заплаха, че ще бъдат пребити, ми казаха истината.
— Джаред, нима?
— Историите бяха абсолютно еднакви, така че не ми трябваше да ходя при всичките, за да се убедя.
Внезапно се засмя.
— Боже господи, планът ти е бил доста хитър.
После стана сериозен.
— Толкова хитър, че боя се да призная, ме заблуди напълно. Ще ми простиш ли, че повярвах, че си способна на това?
— Сега като го спомена — започна тя и очите й потъмняха.
Но преди да се разрази гневът й, той седна на канапето, прегърна я и страстно я целуна.
Когато я пусна, гневът й се беше изпарил и той се усмихна дяволито.
— Това е сигурен начин да се избегне една караница. Запомни го за в бъдеще.
Корин му се усмихна, очите й светеха.
— Остави бъдещето настрани. Току-що започна нещо, което трябва да довършиш, любов моя.
Той вдигна вежди.
— Баща ти вкъщи ли е?
— Не.
— Тогава какво чакаме?
Глава четиридесет и шеста
Корабът се плъзгаше гладко по вълните. Бяха на няколко мили от дома. Корин и Джаред стояха на палубата и чакаха първи да видят брега.
Това пътуване към Хавай не беше като първото, когато Корин лежеше в каютата си болна и нещастна.
Сега също прекара повечето време в каютата, но този път с Джаред, който я обсипваше с любовта си. Беше сигурна в щастието си и знаеше, че точно тук й е мястото.
Джаред я обгърна с ръце, придърпа я към себе си и я притисна силно.
— Радваш ли се, че се прибираш вкъщи?
— Знаеш, че е така.
— Даяна с нетърпение очаква да те види.
Усмихна се, спомняйки си гневната им среща преди да отпътува за Бостън.
— Такова представление ми изнесе, когато разбра, че си заминала. Нарече ме с какви ли не имена затова, че съм те пуснал.
Корин се засмя.
— Даяна ми хареса от момента, в който я видях. Трябва скоро да ги поканим с приятеля й — доктора, на вечеря. Мисля, че е влюбена в него.
— Да, така е. Трябва да ги поканим и на сватбата. Тя се извърна и го погледна въпросително.
— Да ги поканим на собствената им сватба?
— Не, на нашата — прошепна той. — Ще се омъжиш ли отново за мен, мисис Бъркет?
Корин докосна златното сърце, което носеше на врата си. Беше затоплено от кожата й.
— Без съмнения?
— Да. Никой от нас не беше честен първия път. Искам да го направим отново, Колина, и този път няма да има никакви съмнения, никакви разкаяния.
— Ще се омъжа за теб сто пъти, ако това ще те напрани щастлив — произнесе тя сериозно, втренчила поглед в очите му.
Той се засмя.
— Както ми обеща и дузина деца — затова, че съм пропуснал ранните месеци на Майкъл.
— Да. Знаеш, че ще ти дам всичко, което искаш, само да продължаваш да ме обичаш.
— Винаги ще те обичам, моя Колина. И една сватба ще стигне. Само една, която ще трае завинаги.
Чуха някакво прокашляне отзад и се обърнаха. На прага стоеше Флоранс с Майкъл в ръце.
— Някой иска да дойде при вас.
Джаред се засмя и взе детето.
— Той ли ти го каза?
— Да. Забеляза острова и искаше да ви го покаже. Вижте!
Майкъл сочеше към дългата ивица земя, която внезапно се беше появила. Развълнувано шаваше.
— Вижте — повтори той след Флоранс.
Всички се разсмяха.
— Кажи „дом“. Дом? — подсказа му Джаред.
Майкъл погледна баща си, светлозелените му очи светеха, точно като на майка му. После пак се обърна към острова.
— Виж — засия той.
— Ще стане по-добър моряк от мен — каза през смях Корин. — Надявах се първа да забележа сушата, но той ме изпревари.
— Ами да — отбеляза Флоранс. — Учудващо е, че въобще забелязваш нещо, когато този твой съпруг е наблизо.