— Да, предполагам, но стана толкова набързо. Роклята на мама не стана готова и се наложи да облече една от старите. Знаеш ли за какво е това бързане?
— Има един човек, с когото баща ми иска да запознае приятелите си. Реши да го направи като парти и заради мен. Напоследък не сме в много добри отношения.
При тези думи Флоранс въздъхна, докато пъхаше фуркети в косата на Корин. Флоранс Мерил беше при Корин още от малка и знаеше какво става между нея и баща й. Тя постави и последната фиба на място и излезе. Корин започна да рови из кутията си за бижута.
— Ръсел ще идва ли?
— Разбира се.
— Още ли не си получила разрешение от баща си да се омъжиш за него?
— Не. Още не съм се предала, но започвам да мисля, че е безнадеждно. Баща ми дори не иска повече да говорим за това. Ако скоро не промени решението си, ще трябва да си потърся някой друг.
— Имаш ли нещо предвид?
— Ами. Ще е много трудно да намеря мъж, когото татко да одобри. Иска съпругът ми да е със силна воля — „Мъж, който няма лесно да командваш“ — Това са негови думи. Но подобен мъж ще провали всичките ми намерения.
— Аз пък мисля, че трябва да изчакаш да се влюбиш — въздъхна Лоран.
— Не, скъпа. — Решителната извивка на устните й подсказваше несъгласието й. — Бракът ще бъде моят живот, така че трябва да имам контрол над него. Мога винаги някъде другаде да си намеря любов.
— Корин!?
— Да, така е. Всъщност, възнамерявам да поддържам дискретни любовни връзки. Мисля, че няма нищо лошо в това, след като е известно, че всички женени мъже го правят.
— Не всички.
— Но повечето. Така че защо и аз да не го правя?
Лоран тъжно поклати глава.
— Как можеш да си толкова студена, Корин?
— Не, просто съм реалистка. Знам какво да очаквам от брака и какъв искам да бъде. А това, което не желая е мъж, който да ми налага волята си.
— Нима ще е толкова лошо? — понита Лоран.
Тя просто не разбираше нуждата на братовчедка си да се налага в брака.
— За мен — да. А сега помогни ми, моля те, с тази огърлица.
Лоран се приближи, за да закопчае златната висулка с рубин около врата на Корин. Тя си сложи подобна гривна и малък пръстен също с рубин. Старите омъжени жени носеха наведнъж по няколко пръстена, а Корин обичаше да носи само по един. Не искаше да изглежда твърде натруфено. Реши да не си слага рубинени обици. Блестящата фиба, които придържаше дългата й златиста коса, беше достатъчна.
— Кой ще идва тази вечер? — попита Лоран, нервна, че пече трябва да слизат при гостите.
— Както обикновено, но ще дойдат Едуард и Джон Мънингс баща си — подхвърли Корин разсеяно. — Също и Ейдриън Ранкин.
Лоран се усмихна. Тези елегантни млади мъже бяха от компанията на Корин от интелектуалци и художници.
— А онзи мъж, за когото баща ти прави това парти? Той млад ли е?
— Партито е за мен — напомни й Корин. — Татко реши да съчетае бизнеса с удоволствието. А колкото до мистър Бърк, нямам и представа дали е млад или стар.
Изражението на Лоран се смени с възбуда.
— Бърк ли каза?
— Да, мисля, че татко така го нарече — Джаред Бърк.
— Но това е мъжът, за когото всички говорят. Не си ли чувала за него?
— Не, не съм посещавала скоро обществените сбирки.
„Само да знаеш, Лоран, защо не съм“ — мислеше си Корин. Тя рядко излизаше през деня, защото тогава спеше, за да може всяка вечер да се измъква и да се среща с Ръсел и някои приятели в любимия им покер клуб. Баща й вероятно се досещаше, но не се възпротиви, дори и когато последният клуб, в който беше залагала, му изпрати сметка за дълговете й.
Късметът внезапно й бе изневерил. Защо ли, след като миналата седмица спечели такава значителна сума. Но беше нищо в сравнение с това, което можеше да спечели, ако играеше на игри без ограничения. Най-голямата й мечта беше да не се притеснява за полиците, които могат да дойдат при баща й, да може да залага хиляда, две, дори пет хиляди на карта. Но този ден нямаше да дойде, докато не се омъжи или не навърши двадесет и една. А беше толкова нетърпелива и не й се чакаше.
— Чух бащите ни да говорят за мистър Бърк — приказваше Лоран. А и приятелките на майка ми бъбрят само за него.
Интересът на Корин се повиши.
— Какво толкова интересно има около този мистър Бърк?
— Точно това е. Никой не знае нищо за него, освен че е ужасно богат. Дори не се знае точно откъде идва. Хората говорят, че идва някъде от запад, но точно откъде…
— Това ли е всичко? — разочаровано попита Корин.
— И това, че хвърля луди пари насам-натам. Сигурно е хубаво да си толкова богат?
— Ами, не знам — отбеляза язвително Корин.