Излязоха от стаята и се спряха на стълбището, за да огледат ярко осветената зала долу, която беше пълна с богато облечени хора на всякаква възраст. Повечето държаха чаши в ръце и се бяха разделили на малки групички. Както обикновено, омъжените възрастни дами седяха на пейките покрай стените, за да наблюдават младите и да клюкарстват, без никой да ги чува.
Интересният висок непознат, облечен в бял вечерен костюм, изпъкваше сред останалите гости.
— Мислиш ли, че това е той? — чудеше се Лоран.
— Не знам — призна Корин. — Не мога да видя лицето му. Е, кой мислиш е този, високият?
— Мисля, че си права. С кого говори?
Лоран се наклони малко наляво.
— Със Синтия Хамил — каза тихо тя, като се обърна към Корин. — Трябва да видиш лицето й — цялото сияе.
— Познаваш Синтия — отвърна Корин. — Става особено чаровна, когато срещне някой мъж.
— Ако ме питаш, доста е вятърничава и флиртува безобразно — констатира Лоран с отвращение.
— Няма нищо лошо в това, стига да знаеш какво правиш. Забавно е. Все пак не води до нищо сериозно, само няколко невинни целувки.
— Да, наистина, Корин!
Корин се усмихна, защото също не харесваше Синтия.
— След година-две сама ще видиш, че няма нищо лошо в един флирт.
Но Лоран вече не я слушаше.
— Виж, той се обърна.
И после добави почти без дъх.
— Боже, виждана ли си по-елегантен мъж!
Корин бе също толкова изненадана, но не от очевидната му привлекателност, а от възрастта му.
— Ако ти допада тази грубост, добре. Странно, по-млад е, отколкото предполагах.
— Да. Млад, богат и красив.
— Лоран, за бога. Та той е просто мъж.
Лоран не можеше да откъсне очи от непознатия.
— Виж колко е тъмна кожата му. Трябва да е живял някъде под палещите лъчи на горещо слънце, за да има този тен. Може да е фермер. Има доста ферми за животни на запад. Или е капитан на кораб, а може би дори — пират. Прилича на пират, нали?
Корин започваше да се дразни. Непознатият не беше неин тип. Знаеше, че всички мъже със силни тела имаха и силна воля. Тези мъже не можеха да бъдат управлявани.
— Защо не отидеш да го попиташ, Лоран? Така ще спреш да се чудиш и…
Корин изведнъж млъкна и спря да диша. Непознатият гледаше точно към нея. Погледът му беше магнетичен и тя почувства студени тръпки по гърба си. Очите му пронизваха нейните, като че ли четеше мислите й и за момент тя не можа да помръдне, нито да диша.
Най-накрая успя да се съвземе. Какво, за бога, ставаше с нея? Лоран й направи знак, че вече трябва да се присъединят към гостите.
Джаред гледаше с любопитство как двете млади жени бавно слизат надолу по стълбите. По-ниската, с кафявата коса и розовия тен, беше сладка, но твърде млада. Тъмнорусата бе изящна, с необичайна красота. Изглеждаше доста самоуверена. Висока и величествена, тя бе добре сложена, по-фина и от най-майсторски изваяната статуя. Май досега не бе виждал подобна ефирна красота? И все пак подозираше, че това съвършенство се дължи донякъде и на корсетите.
Имаше нещо завладяващо в това момиче, не само красотата й — някаква надменност и арогантност, несвойствени за една жена. Щеше да е истинско предизвикателство да я свали.
Възможно ли е тя да е Корин Бъроуз? Той се намръщи. В доклада си Нед Догърти я бе описал като изключителна красавица. Като я гледаше, си представяше колко ще е хубаво, ако му паднеше в ръчичките. Джаред горещо се надяваше тя да не е мис Бъроуз, защото ако бе така, тя беше толкова негов враг, колкото и баща й.
Корин забеляза как изражението на непознатия се промени, докато я наблюдаваше. Улови възхищение в очите му, дори страст, но и нещо друго. Сякаш той хареса онова, което виждаше, но не му се искаше да е така. Това я учуди. Да не би да е женен?
— Чудесно е, че те виждам, Синтия — усмихна се Корин, когато с Лоран приближиха двойката. — Партито стана толкова набързо, че се боях дали ще успееш да дойдеш.
— Наистина нямаше да мога — отвърна Синтия. — Но след като татко ми каза кой ще е почетният гост тази вечер, аз… аз просто трябваше да се запозная с него.
Синтия беше ниска, с кукленска красота. Корин си я представяше в някое градче от стария север. Но иначе бе много суетна и въобще не го криеше.
— И срещна ли го?
Синтия се изсмя със звънтящ смях, който раздразни Корин.
— Ти се шегуваш, Корин. Наистина, защо не ми каза, че е толкова елегантен и чаровен джентълмен.
— Да не би случайно това да е джентълменът, когото обсъждахме — Корин хладно кимна към Джаред.
— Отлично знаеш, че това е той.
— Е, аз още не съм се запознала с мистър Бърк.
Тя малко се стъписа от ледените му сиви очи. Изглежда, не му се нравеше особено, въпреки че не се бяха виждали преди. Джаред бързо скри настроението си и с изкуствена усмивка й се поклони.