— Не мисля, че е необходимо представяне — каза Джаред Бърк с дълбок глас. — Знаем имената си.
— И все пак така не е прието.
— Откога си станала толкова възпитана, Корин? — изсмя се Синтия и получи един пронизващ поглед, но бързо се съвзе.
— Не познавате братовчедката на Корин — Лоран Ашбърн.
— Удоволствие е за мен, мис Ашбърн — усмихна й се Джаред, но Лоран, сякаш с вързан език, не му отговори нищо.
Една прислужница мина покрай тях с питиета и Корин си взе едно. Не й беше присъщо да се чувства толкова неспокойна, а Джаред Бърк продължаваше да я гледа. Въпреки че сега очите му бяха пълни само с любопитство, тя не можеше да забрави онзи студен поглед. Беше още зашеметена от него и раздразнена, че я лиши от официално представяне.
— Знаете ли какви слухове се носят за вас, мистър Бърк? — натъртено го попита Корин.
— Ако има слухове, то несъмнено са преувеличени — спокойно й отвърна той.
— Добрите или лошите?
След като той не отговори веднага, Корин лукаво го подкачи.
— Да не би да съм ви притеснила, мистър Бърк?
Синтия се възмути от очевидната атака на Корин и усещайки неудобството на Джаред, се намеси.
— Корин, какво ти става?
— Просто се опитвам да се добера до някои факти — отвърна невинно Корин. — Едва днес чух за мистър Бърк и несъмнено това, което стигна до мен, е само слух или спекулация.
— Уверявам ви, че няма нищо мистериозно около мен, мис Бъроуз — произнесе Джаред с приятен тон.
— Тогава няма да имате нищо против да ми отговорите на няколко въпроса? — осмели се Корин, без да крие остротата в гласа си. — Все пак сте мой гост, а аз не знам нищо за вас.
— Не съвсем, ако трябва да сме честни — възрази той.
Синтия побърза да застане между тях, преди да са си казали още нещо.
— До този момент не съм видяла Ръсел. Той ще идва ли?
— Да, ще дойде.
— Ръсел Драйтън неофициално е неин годеник — продължи Синтия, за да защити Джаред от нови нападки.
— Мистър Бърк също не е женен.
— Да не сте от онези заклети ергени, мистър Бърк? — запита Корин. — Или дойдохте в Бостън да си търсите жена?
— Тук съм по работа, мис Бъроуз.
— Не си търсите съпруга? Колко жалко, нали Синтия? Но защо, тук, в Бостън, са едни от най-изящните, интелигентни и съвършени жени на света?
Ако не те познавах, Корин, бих се заклела, че току-що описа себе си — каза Синтия. — Нямаш ли и други задължения — като например да се видиш и с останалите си гости? Не искаме да те задържаме.
— Да, разбира се. Пак ще си поговорим, мистър Бърк. Виждам Ръсел и трябва да отида да го поздравя — спокойно отвърна Корин, но не можа да не допълни: — Знаеш ли, Синтия, не трябва да си толкова открита, току-виж си изплашила мистър Бърк. Може да не е свикнал с такива агресивни жени като нас.
Синтия се изчерви. Когато се отдалечаваше, Корин я чу да казва:
— Аз не съм такава. За бога, наистина е ужасно груба.
Корин с усмивка прекоси залата. Поздрави Ръсел с явно задоволство и го целуна пред всички, което доста го смути.
— Това необходимо ли беше? — прошепна й той, докато вървяха под ръка, за да се присъединят към другите гости.
— Беше предназначено за баща ми, но се съмнявам да ни е забелязал.
— Е, добре, видя ни — рече Ръсел сковано, усетил неодобрителния поглед на Самуел Бъроуз.
— А, ето те и теб, татко — поздрави го Корин. — Къде се криеш? Не те видях по-рано.
Самуел обхвана с ръка кръста на дъщеря си.
— Имах проблеми в корабостроителницата. Нищо сериозно, но трябваше да проверя. Не предполагах, че ще ми отнеме толкова време.
Е, поне се върна за вечерята — подразни го Корин. — Нямаше да ти простя, ако ме беше оставил сама да бъда домакиня.
— Щеше да се справиш отлично.
— Знам, но нямаше да му се види края — усмихна се тя.
Самуел бегло кимна на Ръсел, а после го загърби.
— Кори, запозна ли се вече с мистър Бърк?
— Да, и не мога да кажа, че ми харесва.
— Така ли? Да не те е обидил с нещо?
— Не, това е по-скоро усещане. Не мога да го обясня, но този мъж ми изглежда опасен.
— Е, хайде сега, Кори — изсмя се Самуел. — Той е интересен, но в никакъв случай — опасен.
— Защо толкова го харесваш, татко? Не знаеш почти нищо за него.
— Да, така е. Смятам обаче за добра поличба това, че е тук да инвестира солидна сума. Адвокатът му обиколи целия град да събира информация.
— Е, какво общо има това с теб?
— Ще ни извините ли, мистър Драйтън? Разговорът стана доста личен.
— Но, татко, моля те — укори го Корин.
— Няма нищо — успокои я Ръсел. — Ще си взема една чашка.