Когато Ръсел се отдалечи, Корин се ядоса.
— Това беше наистина нечувано, татко.
— Може би, но няма да се преструвам, че харесвам Ръсел Драйтън.
— Очевидно, все пак той ще се ожени за мен, не за теб — отсече Корин. — Не е нужно да го харесваш, а само да го одобриш.
— Не мога да го направя и не искам вече да го обсъждаме. А сега за мистър Бърк…
— По дяволите мистър Бърк! — отряза го гневно Корин и отиде да намери Ръсел.
Партито набираше скорост, но Корин не му обръщаше особено внимание. Вечерята бе сервирана в гостната — печено пиле с желиран портокалов сос, както и доста блюда със зеленчуци и сосове.
Корин беше сърдита на баща си и го отбягваше по време на вечерята. Но не можеше да избяга от мистър Бърк, чийто поглед, изпълнен с любопитство, често улавяше върху себе си. Въпреки първата си реакция към него, Корин също го заглеждаше. Започна да се чувства виновна за поведението си по-рано. Може би беше изтълкувала погрешно онзи поглед. И колкото повече мислеше за това, се убеждаваше, че не е права. Възможно беше в онзи момент ред други неща да са причина за злобата в погледа му.
След вечерята гостите се събраха в салона, за да се насладят на изпълнението на известна певица, под акомпанимента на Лоран на пианото. Приятелите на Самуел Бъроуз, както и Джаред Бърк не присъстваха, защото, както обикновено, бяха в кабинета му. Корин не преставаше да се чуди какви са намеренията на баща й.
По-късно, след като повечето гости, освен Ръсел, си бяха тръгнали, Корин си помисли, че моментът е подходящ отново да поговори с баща си. Видя Ръсел до вратата и му обеща, че на другата вечер ще се видят в клуба. Цяла седмица беше заета с приготовленията около партито, но сега отново искаше да опита късмета си.
Останала сама в тихата зала, тя се приближи до затворената врата на кабинета. Светлината, която се процеждаше под вратата, показваше, че той е още вътре. Май му дължеше извинение. Съжаляваше, че не можа да се извини и на мистър Бърк. Почувства се отново като малко момиченце, с всичките бели, които беше направила тази вечер.
Точно, когато се канеше да почука, вратата изведнъж се отвори и от стаята излязоха баща й и мистър Бърк. Корин остана изненадана — ето, че все пак не бе изпуснала мистър Бърк.
— Още ли си будна, Кори? — учуди се Самуел. — Добре, значи ти ще изпратиш мистър Бърк.
— Не е необходимо — възпря го Джаред.
Корин остави настрана намерението, с което беше дошла.
— Елате, мистър Бърк. Надявах се да останем за няколко минути насаме. Само да донеса нещата ви от гардероба и се връщам.
Тя се появи след миг с пелерина със сатенена панделка по края и копринен цилиндър.
— Тези трябва да са вашите — Корин прокара пръсти по мекия сатен. — Много са хубави.
Той й се усмихна, докато замяташе пелерината около широките си рамене.
— Сега сме сами, мис Бъроуз. Какво искахте да ми кажете?
— Исках само да знаете колко съжалявам за поведението си по-рано. Нахално беше да ви задавам въпроси, които не ми влизат в работата.
— Изглеждаше сякаш ме атакувате умишлено — отвърна той. — Може би ще ми кажете защо?
Тя се засмя и в същия момент се изчерви.
— Да, предполагам, че е изглеждало така.
— А каква е причината?
— Май се повлиях от погледа, който ми хвърлихте, когато се видяхме за първи път тази вечер — като че ли искахте да ме удушите. Не съм свикнала на подобна реакция от страна на мъжете.
Джаред се намръщи.
— Ако съм създал това впечатление, тогава аз би трябвало да ви се извиня. Мислех си за нещо друго в този момент.
— Да, след като премислих, и аз предположих, че това е причината.
— Май започнахме доста зле, а, мис Бъроуз? — каза Джаред, докато се приближаваше до външната врата. — Може би трябва да започнем начисто. Каня ви утре на обяд. Разбира се, ако вашият мистър Драйтън няма да има нищо против.
Той го подхвърли като предизвикателство и Корин не можа да откаже.
— Обяд, чудесно! Можете да ме вземете около 12 часа.
Той спря за момент и се вгледа в нея. Ръцете на Корин изтръпнаха, но тя бързо се съвзе.
— Приятна вечер, мис Бъроуз.
Тя кимна.
— Мистър Бърк.
Най-после той си тръгна и тя въздъхна с облекчение. Нещо в този мъж я тревожеше, но не знаеше какво. Корин отиде в кабинета на баща си и го завари да преглежда някакви документи по бюрото.
— Недей да се претоварваш, татко — смъмри го тя.
— Не работя, скъпа — отвърна Самуел, като прибра книжата. — Всъщност, преглеждам завещанието на баба ти.
— Но защо? — намръщи се Корин. — Това няма нищо общо с мистър Бърк, нали?
— Всъщност, има. Попита ме кои са собствениците на корабостроителницата. Само проверих дали информацията, която му дадох, е вярна.