— Какви ги говориш, татко?
— Седни, Кори. Както знаеш, баща ми е основател на корабостроителницата, но тя беше пред фалит по времето, когато се ожених за майка ти. Нейните пари помогнаха, но всъщност баба ти Даниел спаси компанията. Тя стана пълен собственик, като остави управлението на мен. По-късно, когато се разширихме, се включи и Елиът, и сега двамата заедно управляваме.
— Но какво общо има това с мистър Бърк? Не смяташ да му позволиш да инвестира във фирмата, нали?
— Напротив — открито каза Самуел. — От много години с Елиът мислим за разширяване на компанията. Не можем вече да задоволяваме търсенето.
— Тогава използвай свои пари — предложи тя. — Защо ще взимаш чужд човек?
— Като привличаме още един партньор, ще увеличим печалбата, продукцията по-бързо ще стига до клиентите ни и това няма да ни струва нито цент.
И къде във всичко това е мястото на мистър Бърк?
Той няма да има право на управление, а участието му в гласуването ще е незначително, само ще притежава дялове от компанията, които за няколко години ще удвоят инвестицията му. Елиът и аз притежаваме равни части, но ти си главният акционер, след като баба ти остави на теб целия си дял.
— Защо тогава не привлечеш инвеститор, когото познаваш? Някой от старите ти приятели. Защо точно мистър Бърк?
— Защото съм сигурен, че не възнамерява да остава тук. Няма непрекъснато да разпитва за парите си. А и по никакъв начин мистър Бърк не може да поеме управлението на фирмата, дори и да има това наум.
— Може да се ожени за мен — подразни го Корин.
— Значи го харесваш, а? — ухили се Самуел. — Той е много интересен мъж.
— Казах го просто така, татко — отговори Корин ужасена.
Просто се виждаше омъжена за подобен мъж. Щеше да я командва с желязната си ръка, по-лошо и от баща й.
— Е, дори и да се омъжиш за мистър Бърк, той няма да има права върху акциите ти, ако аз не реша, че е достатъчно благонадежден. Но се съмнявам, че някога ще взема решение в негова полза.
— Мислех, че когато навърша двадесет и една, сама ще управлявам акциите си. Да не искаш да кажеш, че се лъжа?
— Точно затова преглеждах завещанието на баба ти. Парите ще са твои, когато навършиш пълнолетие или се омъжиш, но контролът върху акциите остава на мен, докато не преценя, че вече си готова да го поемеш.
— Но защо? Не разбирам защо баба ти е дала такива права? Та тя дори не те харесваше.
— Знам. Тя смяташе, че съм се оженил за майка ти заради парите й, което беше и все още е честа практика. Даниел обаче знаеше, че ще се грижа добре за интересите ти, поне за това е искала да е спокойна.
— Защо преди не си ми казал за това? — попита Корин.
— Защото това не те касае лично, Кори. Не възнамеряваш да се включиш в управлението на компанията, нали?
— Разбира се, че не.
— Виждаш ли, няма значение. Аз държа контрола върху фирмата, но печалбите от акциите ти отиват на твое име, както винаги е било.
— А къде са тези печалби? — жлъчно попита Корин.
— Те отиват по сметката ти и даже са я удвоили след смъртта на баба ти. Ще си ги получиш, когато навършиш пълнолетие.
— Или когато се омъжа?
— Да.
— Знаеш ли, татко, ако сега можеше да ми дадеш малко от тези пари, нямаше толкова да бързам да се омъжвам.
— И да ги пропилееш всичките? Не, скъпо момиче. Надявам се само, когато най-накрая получиш тези пари, да покажеш достатъчно съобразителност и да ги използваш практично. Двете хиляди, които получаваш на месец идват от влога ти, но за какво ги харчиш?
— Купувам си дрехи — отвърна в защита тя. — И бижута.
— Не ми ги разправяй тези. Пропиляваш собствените си пари.
— Разговорът стана твърде скучен. Лека нощ, татко.
Корин стана и излезе от стаята.
Глава шеста
Джаред Бърк се отби в къщата на семейство Бъроуз точно в дванадесет часа, но трябваше да изчака половин час. Корин не го направи нарочно, както понякога правеше с другите си ухажори. Всъщност се беше успала, забравяйки да каже на Флоранс да я събуди рано.
Когато най-накрая слезе долу при Джаред, не прочете в очите му раздразнение от дългото чакане. Беше облечена в семпла тъмнозелена рокля без волани, но елегантна, ушита от скъпа копринена материя. На високата яка, поръбена с по-тъмна зелена панделка, имаше забодена диамантена брошка. Единственото й друго бижу беше голям пръстен със смарагд и диаманти.
След като се поздравиха и той направи комплименти за чудесния й вид, те тръгнаха с каретата, която Джаред бе наел. Остави на нея да избере ресторанта, тъй като отскоро бе в града, а и не знаеше кое място би й допаднало. Корин се спря на малко кафене, което често посещаваше заради добрата кухня и приятната обстановка.