Джаред поръча обяд за двамата, като преди това обсъди избора си с Корин. Веднага им поднесоха леко вино. След като отпи няколко глътки, тя се отпусна и смело огледа своя кавалер.
Той беше елегантен в тъмносиния си костюм, под който се виждаше светлосиня копринена жилетка с естествени перлени копчета. Суровият му поглед и скъпите дрехи привличаха вниманието. Лицето му беше гладко избръснато и Корин отново се запита откъде е придобил този тъмен тен.
Изведнъж усети завистта на останалите жени в помещението и това погъделичка суетата й.
— Нещо не е наред ли, мис Бъроуз? — попита Джаред, след като в продължение на няколко минути бе търпял изпитателния й поглед.
Тя леко се изчерви.
— Простете, че ви гледах така втренчено. Никога не съм срещала човек с такъв тъмен тен като вашия. Трябва да е ужасно горещо там, откъдето идвате.
— Свиква се — отвърна той уклончиво и бързо смени темата. — Трябва да призная, че очаквах някой още да ни придружи.
Корин се засмя.
— Но за какво? Живеем в друго време, мистър Бърк. Придружителките вече не са на мода.
— Не всеки мисли така.
— Например вие?
— Да — призна той. — Честно, учуден съм, че баща ви ви пуска да излизате без придружителка.
— Баща ми е доста толерантен по отношение на мен. Винаги ми е давал пълна свобода, така че сама се научих да съм предпазлива. Избягвам опасните ситуации. Мога ли да се боя от вас, мистър Бърк? — попита тя сдържано, изненадана от остарелите му разбирания.
Той се усмихна преди да отговори.
— Зависи какви са страховете ви.
— Какво имате предвид?
— Различните жени се страхуват от различни неща.
Сервираха им обяда. Джаред я разпитваше доста, въпреки че самият той почти не даваше отговори на въпросите й.
Корин се отпусна и се наслаждаваше на компанията му. Той можеше да бъде чаровен и остроумен, а когато се засмееше, очите му ставаха повече сини, отколкото сиви. Но накрая, на път за вкъщи, тя малко се учуди, когато отново взе да я разпитва, този път за по-лични неща.
— Струва ми се странно, че годеникът ви не се възпротиви на нашата среща днес.
— Той не знае за нея — призна тя. — А дори и да знаеше, не би казал нищо.
— Възнамерявате ли да му кажете?
— Обядът ни беше напълно безобиден, мистър Бърк, а и не съм длъжна да давам отчет на Ръсел.
— Но вие сте сгодени?
— Но неофициално. Не и докато баща ми не даде съгласието си.
— Значи мистър Драйтън още не е поискал ръката ви?
На Корин й стана неудобно.
— Наистина, мистър Бърк, това не е ваша работа.
Каретата спря на Бейкън стрийт, но Джаред не отвори вратата.
— Да, права сте, разбира се. Стана ми странно, че мъж който иска да се ожени за вас, ви позволява да се срещате друг мъж.
— Да ми позволява?
Корин почувства, че започва да губи търпение.
— Никой не може да ми позволява нищо. Правя това, което ми харесва, мистър Бърк. Ръсел не би посмял да поставя условия в отношенията ни.
— Много сте независима, нали?
— Да, така е — гордо отвърна тя. — Ценя свободата, която съм си извоювала.
— Но сте готова да се откажете от нея, когато се омъжите. Трябва много да обичате мистър Драйтън.
— Разбира се, че го обичам — излъга тя, знаейки колко коравосърдечно ще прозвучи, ако каже истината. — Но Ръсел сме се споразумели, така че няма да се откажа о независимостта си, дори и когато се омъжа за него.
— Той трябва да е доста… странен човек.
— Да, той е различен от останалите мъже.
— Искате да кажете, че е слаб, нали? — презрително попита той.
— Разбира се, че не! — отвърна тя възмутено, учудена как е позволила този разговор да продължи толкова дълго.
— Сигурно ви обича толкова, че да ви позволява каквото пожелаете, включително и свободата, която толкова цените?
— Мистър Бърк, смятам, че безочието ви надхвърли всякакви граници. Казах ви дори повече, отколкото имате право да знаете.
Той се засмя.
— Извинете ме, мис Бъроуз. Но не съм срещал жена като вас. Намирам идеите ви за чудесни.
— В момента се опитвате да ме дразните, така че престанете — каза студено тя. — Вие нищо не цените, поне не и мъжете като вас.
— Мъжете като мен? — той вдигна вежди изненадан. — В някаква категория ли ме поставяте, мис Бъроуз?
Тя пренебрегна въпроса.
— Обедът беше приятен, мистър Бърк. Благодаря, че ме поканихте.
Корин успя да стигне с ръка до дръжката на вратата, но Джаред я спря, като сложи ръката си върху нейната. Сякаш между тях премина напрежение. Силата на ръката му сякаш изсмука цялата й енергия.