Тя потрепери и го погледна въпросително.
— Аз… аз искам да изляза вече — каза тихо Корин.
Сивосините му очи изучаваха лицето й, сякаш искаха да прочетат мислите й.
— Искам да ви видя отново.
— Защо?
— Мисля, че започвате да ми харесвате, мис Бъроуз.
— Боя се, че не мога да ви отвърна със същото — откровено отвърна тя.
— Засегнах ви, за което се извинявам. Но наистина бих искал да ви видя отново. Довечера, на вечеря? Или на театър, може би?
— Не, мистър Бърк. След снощното парти реших да прекарам вечерта вкъщи.
— Значи утре?
— Не виждам никакъв смисъл, та ние нямаме нищо общо. А и ако Ръсел разбере?
— Нали не бяхте отговорна пред мистър Драйтън?
— Не, не съм.
— Тогава пак ще се видим, нали?
— Ще си помисля, мистър Бърк.
Този път тя не прие намека.
— Приятен ден.
Тогава той отвори вратата и Корин изхвърча от каретата, без да го изчака да й подаде ръка, нито да я придружи до прага на къщата. Тя изтича бързо нагоре към стаята си, без дори да се обърне назад.
Джаред седна обратно в каретата и тогава забеляза зелената й копринена чантичка на седалката отсреща. Той я взе, като възнамеряваше да я върне, но бързо промени решението си и направи знак на кочияша да го закара до хотела му.
Облегна се назад и замислено се втренчи в копринената чантичка, като си я представи закачена на крехката й талия. Намръщи се — какво ли бе накарало Корин така да се втурне в къщата, като че ли бе изплашена от него. А имаше основателна причина за това, но тя едва ли се досещаше. Джаред я дразнеше, предизвикваше я, за да прецени характера й и беше успял.
Почти беше разгадал горделивата Корин Бъроуз. Разбра, че лесно се засяга. Беше разглезена и й беше позволен твърде много свобода. Някой ден това щеше да я вкара в беля, но какво му влизаше в работата. Беше хладнокръвна, уверена в красотата си и ефекта, който имаше върху мъжете.
Джаред не беше взел още никакви окончателни решения, но избра няколко от възможностите, които имаше наум. Подръка му бяха всички факти около Самуел Бъроуз, които му трябваха, даже и някои любопитни нещица за дъщеря му. Оставаше само да реши как да използва тази информация.
Надяваше се, че инвестирайки в компанията на Бъроуз, ще получи достатъчно права да блокира важни решения, за да разруши фирмата, която беше основният източник на доходи за семейство Бъроуз. Другите му вложения бяха нищо в сравнение с това. Джаред също щеше да изгуби парите си, ако компанията фалира, но за него нищо нямаше значение пред перспективата да разори Бъроуз. А корабостроителницата беше всичко за Самуел. Беше й посветил по-голямата част от живота си. Беше отхвърлил жената, която го е обичала, за да я спаси. Сега Бъроуз щеше да изгуби всичко, за което беше живял и работил.
От чисто любопитство Джаред отвори чантичката, която държеше. В нея намери копринена кърпичка с панделка по ръба, няколко долара, пудра. Отвори капачето на малко шишенце с парфюма, който Корин употребяваше и вдиша аромата.
Учуди се, когато видя малко ножче с късо острие и пръжка, инкрустирана със скъпоценни камъни. Не можеше да си представи, че самоуверената Корин можеше да го използва.
Последното нещо, което извади от чантичката й бе късче хартия с адрес върху него. Листчето беше намачкано, сякаш е било разгъвано многократно. Джаред знаеше този адрес от Нед Догърти.
Да, той се съмняваше в информацията на Догърти, че Корин ходи в полунощ на подобни места два или три пъти седмично. Но доказателството се намираше сега в ръцете му — адресът на частен покер клуб в Кеймбридж, отвъд Чарлз ривър. Обаче това не беше само покер-клуб, а и място, където джентълмените водеха своите любими на горния етаж. Малко късмет с картите, малко страст с любимата жена…
Мнението на Джаред за Корин Бъроуз падна още повече. Угризения? Вече нямаше да изпитва никакви такива, ако се наложеше да я използва, за да постигне плановете си.
Глава седма
Корин хвърли поглед към часовника и нетърпеливо затропа с крак. Един часа след полунощ.
— Флоранс, моля те, побързай — каза тя сприхаво. — Ръсел ще дойде всеки момент.
— Ако косата ви не беше толкова гъста, щеше да е по-лесно да ви направя прическата — отвърна й невъзмутимо тя. — А и нищо няма да му стане на мистър Драйтън, ако почака малко. И без това не бива да е тук — добави Флоранс неодобрително.
— Само не започвай пак. Не съм в настроение.
— Никога не сте в настроение за съвети — отново й натякна Флоранс. — Да се измъквате така в полунощ! Един ден ще съжалявате за тези малки удоволствия, помнете ми думата. Една дама не бива да прави такива неща.