Корин закачливо се усмихна.
— Искаш ли да дойдеш с мен, за да видиш, че не се забърквам в нищо опасно? Сигурна съм, че Ръсел няма да има нищо против.
Флоранс изглеждаше шокирана. Беше само с петнайсет години по-възрастна от Корин, но разбиранията й бяха доста остарели.
— Не мога да си се представя в онзи лъскав покер клуб. Майка ми, Бог да я прости, сигурно ще дойде да ме смъмри. А и вашата майка сигурно се обръща в гроба, като ви гледа какви ги правите.
— Само не се опитвай да ме накараш да се чувствам виновна, защото няма да стане, чуваш ли? — сопна й се Корин.
— Боже, престъпление ли е да се позабавлявам малко? Хазартът е тръпка — опита се да й обясни. — Знам какво нравя, вече научих правилата на игрите и съм доста добра.
— Ако бяхте права нямаше да се измъквате така от къщата, и то през задния вход. Нито пък щяхте да носите тази пелерина, за да ви скрива — възмутено изсумтя Флоранс. — Евтина вълна, сякаш не може да си позволите нещо по-добро!
Корин погледна към старомодната пелерина, метната на леглото.
— Никой няма да ме разпознае в нея.
— Ще посрамите това семейство, Корин Бъроуз. Ще стане скандал, и то такъв, че няма да го преживеете, защото ще е първият за семейство Бъроуз.
— Никога няма да стигна дотам.
— А как си…
— Не ме остави да довърша — прекъсна я Корин. — Защо мислиш ходя в толкова отдалечен клуб? Защото там никой не ме познава. Откакто го посещавам съм срещната само двама души, които ме разпознаха.
— Виждаш ли?
— Но те няма да кажат на никой за мен, защото си имат свои тайни, които да крият.
— Баща ви знае, нали? — напомни й Флоранс. — Тогава, защо за бога, не ви забрани? Мислех, че това ще сложи край на всичко.
— Е, той не го направи. Сигурно мисли, че сама ще се откажа. И аз ще спра, но едва след като опитам тези игри без ограничения, за които толкова си мечтая.
— Вие сте встрастена, Кори. Трябва веднага да спрете. Хазартът се превръща в болест при някои хора. Просто никога не могат да се откажат.
— Това с мен не може да се случи — произнесе уверено Корин.
Когато и последната фиба бе на мястото си, с бледолилавата кадифена рокля с дълги ръкави и висока яка, Корин бе готова да тръгва.
Извади пари от едно заключено чекмедже и се огледа за чантичката си. Като не можа да я открие, се намръщи. Скъпото й ножче беше в нея, а тя обичаше да си го носи, особено когато излизаше през нощта.
— Виждала ли си зелената копринена чантичка, с която бях днес?
— Не.
— Тогава сигурно съм я забравила в каретата. Беше в ръцете ми, когато излязохме от кафенето.
— Нищо не казахте за срещата ви днес — подхвърли Флоранс.
— Защото няма нищо за казване. Прекарах доста скучно.
— О!?
— Какво? — раздразнено попита Корин, доловила съмнението в гласа на Флоранс. — Донеси ми друга чанта, и без това толкова към закъсняла.
След като остана удовлетворена от външния си вид в огледалото, Корин премина на пръсти през къщата, както правеше много нощи наред и се измъкна през задния вход навън. А там, една пряка по-надолу, чакаше Ръсел, готов за поредното предизвикателство тази вечер.
Пушекът от многото цигари, пури и лули на джентълмените, които присъстваха, се стелеше като дебело одеяло в стаята. Отвън къщата изглеждаше като всички други, но за обитателите й тя бе развъдник за удоволствия. Тук можеха да се спечелят или загубят цели състояния, а и любовните авантюри можеха да разцъфтяват в строго уединение.
Корин никога не беше посещавала горния етаж. Ръсел се беше опитват да я убеди да се качат за по едно питие. Но тя не беше глупачка — много добре знаеше какво иска, само че той не беше мъжът, който можеше да я накара да го пожелае.
Веднъж на Корин й прилоша, когато отгоре се чуха писъците на някакво момиче и никой не помръдна, никой не отиде да й помогне.
Всичко можеше да се случи на втория етаж, дори убийство, тъй като двете части на къщата бяха напълно отделени. Имаше правило, че две двойки не могат да се качат горе по едно и също време. Така, ако някоя двойка искаше да поспи за няколко часа, преди да си тръгне за вкъщи, нямаше да има свидетели.
Определено имаше смисъл в това правило, но какво ли си мислеха господата в покер-залата, когато тя излизаше с кавалера си, независимо дали към втория етаж или не. Това непрекъснато я тормозеше.
В яркоосветената зала имаше девет кръгли маси. И въпреки че не на всяка имаше крупие, от клуба се бяха погрижили да прибират пари от играчите преди началото на всяка игра. На отделните маси се играеха различни хазартни игри. Корин предпочиташе фаро̀ — игра, в която играчите се редуваха да бъдат банката или блекджак, в която редът се сменяше на 21 точки. Но, въпреки че се справяше добре на блекджак, Корин най-много обичаше масите за покер, където с малки трикове блъфираше и лесно печелеше ръце.