Каретата, в която Корин се озова, не беше толкова широка, като онази, с която Джаред я заведе на обяд, нито толкова удобна. Тя дори изпищя, когато заради дупка в пътя изхвърча от седалката.
— Трябва да ви се извиня за този превоз — чу се гласът на Джаред от тъмнината. — Но беше най-доброто, което можах да намеря. Да ви кажа честно, дори не бях сигурен, че ще ме изчака, въпреки че му платих за това.
— По-добре си наемете личен кочияш — предложи му Корин. — Ако разбира се, смятате да останете по-дълго тук.
— Не, нямам такова намерение.
— Значи ще вложите парите си и ще заминете?
— Казано без заобиколки, да — отвърна Джаред, без да се колебае.
— И взехте ли решение за нашата фирма? Ако не искате да ми кажете, ще ви разбера.
Джаред се усмихна, въпреки че в тъмното Корин не видя.
— Щях ли да искам да се разчуе за инвестицията ми?
— Разбира се — усети се гордостта в гласа й. — И на мен ми казаха, че съм направила състояние за няколко години.
— Не знаехте ли?
— Парите ми са във влог, мистър Бърк, който баба ми е направила за мен. В него са парите, които ми е завещала, плюс всичките й акции от корабостроителницата. Но баща ми ги контролира, докато не се омъжа.
— С негово съгласие?
— Да.
— Смятах, че тези правила много не ви интересуват — небрежно подхвърли Джаред. Имам предвид желанието ви да пъдете толкова независима.
— Нямам нищо против да получа одобрението на баща ти, за да се омъжа — отвърна Корин. — Това, с което не съм съгласна е, че дотогава ще трябва да чакам за парите си. Искам да кажа, че всички онези пари просто си седят там, а баща ми не ми дава достатъчно, за да покривам нуждите си.
— Трудно ми е да го повярвам.
— Издръжката ми може и да е достатъчна за повечето жени, но не и за мен.
— Заради залаганията ви?
Корин зяпна от учудване. Беше толкова проницателен, че чак се плашеше от него.
— Просто искам сама да управлявам парите си, мистър Бърк. Вие не бихте ли искали същото?
— Да, но когато се омъжите, пак няма да можете, защото тогава съпругът ви ще поеме този контрол.
— Не, няма.
— Не разбирам.
— Доста е просто, мистър Бърк. Виждате ли, това е едно от споразуменията, които имаме с Ръсел. Той разбира, че аз не търпя ограничения.
— Ясно.
Джаред най-накрая проумя. В Ръсел Драйтън тя бе открила идеалния за нея съпруг.
— Ако само това искате — да се омъжите, защо не сте го направили досега? — попита Джаред от любопитство, надявайки се Корин да продължи да говори за тези лични неща, без да възбуди подозренията й.
— Да не би мистър Драйтън да се страхува да се изправи пред внушителния ви баща?
Корин можеше да види лицето на Джаред, ако каретата минеше покрай някой уличен фенер. В този момент тя не долови изражението му, но гласът му не й се стори предизвикателен и тя продължи.
— Истината е, мистър Бърк, че Ръсел разговаря с баща ми за нас, но той категорично му отказа.
— Съжалявам.
— Недейте. Баща ми ще склони.
— Не ми прилича на човек, който бързо променя решенията си — отбеляза Джаред.
Той бе засегнал болезнена тема. И беше прав. Самуел Бъроуз трудно променяше решенията си. Беше наложил малко ограничения в живота на Корин, но нищо не беше в състояние да го накара да ги отмени. „Този път, обаче ще е различно“ — мислеше си Корин. — „Този път той ще се предаде.“
— Когато види колко настоявам за този брак, ще омекне. — Каза го с повече увереност, отколкото въобще изпитваше.
— Предполагам, че ще ме поканите на сватбата?
— Ако все още сте тук.
— Между другото — забравихте си чантичката днес, или по-скоро вчера. Ако знаех, че ще ви видя толкова скоро, щях да я взема.
— Боях се, че завинаги съм я загубила — успокои се тя. — Утре ще изпратя някой до хотела ви за нея, ако е удобно?
— Няма да е необходимо. Ще ви я върна, когато дойда да ви взема довечера.
— Не съм казала, че ще вечерям с вас, мистър Бърк — дръзко отвърна Корин.
Джаред се усмихна закачливо.
— Това е кай-малкото, което можете да направите за мен, след като оставих такава възможност за печалба, за да ви вкарам вкъщи.
Корин се засмя на шегата му.
— Правите се на мъченик. Не съм молила за услугите ви, всъщност бяхте доста настойчив.
— Предполагам, че съм рицар по сърце, неспособен да откаже на една дама в беда.
— Такава ли бях?
— А не бяхте ли? — възрази той.
— Добре, ще вечерям с вас довечера, само ако ми кажете как се озовахте в клуба. Не е общоизвестно място!
— Адвокатът ми ми каза за него — бързо отвърна Джаред. Всъщност, ако той не беше с мен, едва ли щях да вляза.
— Искате да кажете, че е бил с вас и сте го оставили там?