Тя се огледа за Джаред, но не го видя. Най-близо беше един чудовищно висок хаваец с атлетична фигура. Корин не беше виждала толкова висок мъж преди и не й се искаше да му се изпречва. Нежеланието й нарасна, когато към нея се отправиха свирки и мръсни подмятания. Всички работници се бяха обърнали към нея.
Високият хаваец се обърна, за да види какво става и се намръщи, когато съзря Корин. Забеляза скъпата й рокля от медна коприна, слънчобрана в същия цвят, отворен, за да я предпазва от слънцето, тъмнозлатистата й коса под стилната шапка и бледия цвят на лицето й. „Вероятно се е загубила“, помисли си той.
Направи няколко крачки и й препречи пътя.
— Това е охранявана зона, мис.
Корин повдигна глава, за да погледне хаваеца в очите.
— Търся мистър Бъркет — Джаред Бъркет. Той тук ли е?
Мъжът остана малко изненадан.
— Джаред не дойде тази сутрин. Аз съм Леонака Наехе, неговият управител. Вероятно мога да ви помогна.
Корин изрази разочарованието си.
— Само, ако можете да ми кажете къде мога да открия съпруга си, мистър Наехе.
Той вдигна вежди.
— Мисис Бъркет?
— За нещастие — да — злобно отвърна тя. — Знаете ли къде е?
— Може да проверите в офиса на Мърчант стрийт или в дома му на…
— Да, знам къде се намира домът му — нетърпеливо го отряза тя. — Благодаря ви.
Леонака я гледаше как се отдалечава и леко подсвирна. Значи това беше разхайтената съпруга на Ялека. Защо не я доведе със себе си, когато се върна от континента? И защо тя дойде тук да развява любовниците си пред очите му? На Леонака му се искаше да знае, но не смееше да понита.
Глава двадесет и трета
Оранжево-червеният пламък на залязващото слънце огря небето откъм подветрената част на острова, когато каретата на Корин отби по Беретания стрийт към голямата и впечатляваща къща на Джаред. Току-що бе ходила до офиса му, където й казаха, че за малко го е изпуснала. Беше ужасно нервна.
Гърдите й, натежали от мляко, доста я боляха. Тя ги притисна с длани, за да не изтече млякото, както понякога ставаше, когато дълго не беше кърмила Майкъл.
Днес за пети път поръчваше на кочияша да я изчака. Ако Джаред не си беше вкъщи, трябваше да се откаже да го търси днес. Но нуждата да излее яда си беше по-силна от болката в гърдите и от умората й. Сигурно Флоранс и без това вече е нахранила Майкъл.
Преди още да почука на входната врата, тя се отвори и Корин се взря в синьо-сивите очи на съпруга си. Той я гледаше победоносно. Леката присмехулна извивка на устните му толкова я вбеси, че тя пристъпи напред и вдигна ръка да го зашлеви.
Джаред хвана китката й и силно я стисна.
— На твое място не бих опитал отново — провлачи глас той. — Защото мога и да ти отвърна.
Корин се опита да освободи ръката си, но Джаред я дръпна вътре и затвори вратата. Тя го погледна. Имаше толкова мръсни имена, с които искаше да го нарече, но не знаеше откъде да започне.
— Очаквах те много по-рано. Не можа да ме откриеш? — изсмя се той.
Без да изчака отговора й, отиде до дългия бар в гостната и си наля пунш, добавяйки доста ром в чашата. Беше облечен в кремави панталони и бяла риза, полуразкопчана на гърдите. Небрежната му стойка направо я вбеси.
— Мръсник — изсъска тя, като пристъпи няколко крачки навътре в стаята.
— И на теб ти подхождат тези именца, скъпа — дълбоко се изкиска Джаред.
— Толкова си жалък!
Корин цялата почервеня и започна да търси нещо, което да хвърли по него.
Как искаше да го удари, да го нарани. Когато посегна към една ваза с цветя на близката маса, Джаред се опита да предотврати намерението й.
— О, не — предупреди я той. — Или се дръж прилично, или ще трябва да те заключа в някоя стая.
Корин пренебрегна заплахата и запрати вазата по главата му. Вода и цветя се разлетяха из стаята, а вазата невредима се удари в стената зад Джаред. Тя не видя гневното му изражение, когато се втурна към нея, защото беше заета да търси следващото, с което да го замери.
Преди да успее да открие нещо, Джаред я сграбчи изотзад. Хвърли я на канапето и застана сърдито до нея с ръце на кръста.
— По дяволите, трябва да те накарам да изчистиш тази свинщина — изръмжа той. — Сега ми падна, казвай каквото имаш да казваш или ще те заключа горе, докато не решиш да се държиш по-прилично.
— Нямаш право!
— Кога ще разбереш, че съм способен на всичко, дори и на убийство? Досега би трябвало да си го проумяла.
„Мръсникът му, наистина може“, помисли си ядосано тя. Корин седна изправена, пооправи роклята и килнатата си шапка.
Джаред отново се върна до бара.
— Искаш ли нещо за пиене? — попита я той, като вдигна чашата си и се облегна на плота. — Трябваше да ме послушаш миналата вечер, Корин. Можеше да избегнеш всичко това.