— Какво направи с парите ми, Джаред? — запита тя спокойно.
— Внесох ги на моята сметка.
— Къде?
— Няма значение, тъй като уредих да не можеш да теглиш оттам.
Корин не можеше да направи нищо, освен да скрие гнева и гласа си.
— Нямаш право! Откраднал си парите ми!
— Което е твое, е и мое. Или забрави, че си ми съпруга? — подразни я той.
— Закле се, че няма да докоснеш парите ми!
Джаред сви рамене.
— Значи съм излъгал. Сигурно си спомняш, че не винаги играя честно.
— А ти трябва да си спомниш подписаното споразумение, което имам, и в което пише, че при никакви обстоятелства няма да упражняваш волята си върху мен и няма да се месиш в делата ми. А какво направи днес?
— Е, добре, направих го. И какво?
— Как какво? — тя не можа да проумее спокойствието му. — Ако си мислиш, че няма да те съдя за това, значи въобще не ме познаваш, Джаред Бъркет!
— О, мисля, че те познавам достатъчно добре — ухили се гой. — Ти си точно като мен. Не понасяш някой да е по-горе от теб.
— Джаред, аз…
— Това смешно споразумение, което ме накара да подпиша, не струва и пет пари тук.
— Какво? — зяпна тя.
— Питай някой адвокат, ако искаш. Ние сме в Хавай, Корин. И въпреки че е пълно с американци и от години ни убеждават да приемем тяхното правителство, все още сме суверенно кралство, с напълно различни закони.
По дяволите! Как не се бе сетила за това!
Внезапно прозря значението на думите му и потрепера. Размерът на правата му върху нея я изплаши. Вероятно можеше да й стори всичко, а законът щеше да го защити, защото й бе съпруг.
Джаред видя как изражението й се промени и се ухили.
— Сега разбра, нали?
Държеше се властно с нея. О, Господи, колко го мразеше!
— Разбирам, Джаред — каза тя хладно. След което стана и вдигна гордо брадичка. — Дори си недостоен за презрение. Задръж парите ми, щом толкова ги искаш. Имам достатъчно в брой и бижута, които ще ми свършат работа, докато баща ми може да ми изпрати още пари.
Джаред въздъхна.
— Изпусна целия смисъл, Корин. Не искам парите ти. Никога не съм ги искал. Искам да се махнеш от острова. Щом решиш да се откажеш и да си заминеш, ще си получиш парите обратно.
Защо не можеше да му каже, че и тя иска същото? Защо чувстваше такова желание да му се противопоставя?
— Не можеш насила да ме накараш да си замина, Джаред — каза тя упорито. — Въобще не можеш да ми заповядваш.
Очите на Джаред потъмняха.
— Твърде лошо, защото ми писна от славата ти из града, независимо от причините, които те тласкат към това. Все едно как, но ще излезеш от употреба, Корин.
— Върви по дяволите! — изкрещя ядно тя.
Всъщност не можеше повече да контролира нервите си, затова се обърна и изхвърча от къщата.
„Ако си мисли, че може да ми сложи каишка, трябва да си е загубил ума“, мислеше си тя, докато тичаше по пътечката пред къщата. „Не може да ми казва какво да правя! Не може!“
Преди да стигне до каретата, Джаред я настигна и я завъртя към себе си. Все още бе твърде ядосана, за да се изплаши, така че се дръпна рязко и изпусна слънчобрана и чантата си.
— Пусни ме! — изкрещя тя, като го удряше по гърдите със свободната си ръка.
— Ще останеш тук, Корин, докато не реша какво да правя с теб — отвърна й той студено.
Корин се опита да го ритне, но обувката й изхвърча. Шапката й падна и златистата й коса се разпиля върху лицето, като за момент я заслепи. В следващия миг се намери върху рамото на Джаред, разкошната й дълга коса почти се влачеше по земята. Гърдите й бяха притиснати о здравия му гръб и болката беше мъчителна.
— Помощ! — внезапно изкрещя тя. — Помощ!
— Тихо, Корин, преди наистина да съм ти дал основание да викаш — изсъска Джаред. — Никой няма да ти дойде на помощ.
А на кочияша, който седеше и наблюдаваше всичко това с удивление, каза:
— Ако жена ми е оставила някакъв багаж в каретата, внесете го вътре и ще ви платя за услугата. Тя повече не се нуждае от вас.
Джаред се насочи обратно към къщата. Корин го ухапа и чу вика му от болка. Удовлетворението й беше толкова голямо, че не й пукаше какво ще направи, докато той не я хвърли на пода.
От падането си натърти рамото. Джаред стоеше над нея и с една ръка притискаше раната си, а очите му святкаха.
— Ти, проклета кръвожадна кавгаджийка! Заслужаваш да те напляскам за това.
— Хайде, давай — изкрещя тя предизвикателно. — Вече няма значение. И без това си най-гадното, подло чудовище. Хайде, набий ме, за да видиш колко повече мога да те мразя.