Но когато Джаред се наведе, тя се отдръпна. Той я сграбчи за кръста и я повлече нагоре по стълбите.
Бързо се извърна, когато видя напоения с кръв гръб на ризата му, там където го беше ухапала. Корин знаеше, че той би я набил за това. Наистина ли зависеше от снизхождението му само защото върху лист хартия пишеше, че му е съпруга? Значи ли това, че каквото и да й направи, щеше да му се размине? Отговорът беше ужасяващ.
На края на стълбите се виеше дълъг коридор. Джаред отвори вратата на втората стая и я блъсна вътре. После тръшна вратата и я заключи отвън.
Корин заудря по вратата.
— Нямаш право, Джаред!
И все пак го беше направил. Тя го чу да се отдалечава. После се обърна и огледа стаята, в която се беше озовала. Трябваха й няколко минути, за да се успокои. Видя лампа и я запали.
Стаята беше голяма, очевидно я използваше мъж, обзаведена в тъмносиньо и кафяво, велур, кожа и тежък брокат. Спалнята на Джаред? Тя продължи да разглежда с лампа в ръка. Зад голям шкаф беше скрит гардеробът, пълен с костюми, ризи, халати, обувки и ботуши най-долу. Тя отвори една врата и се озова в банята, с издълбана от мрамор вана и мивка с кристални кранчета.
Погледна се в огледалото, което покриваше една от стените и зяпна при вида си. Роклята й беше ужасно измачкана, две от копчетата й се бяха скъсали, косата й падаше върху раменете като заплетено кълбо прежда.
Болката в гърдите й беше непоносима, дори натискът, който оказа, за да спре течението, не я облекчи. Накуцвайки, тя се върна в банята и заключи вратата отвътре.
Бавно разкопча горната част на роклята, за да освободи гърдите си. Започна нежно да изстисква млякото. „Каква загуба“, помисли си ядосано. Трябваше да си е вкъщи с Майкъл и да го накърми. Това доста я измори, но поне получи някакво облекчение.
Корин отново пристегна здраво корсета си, оправи роклята и се върна в спалнята с лампа в ръка. Навън вече се беше стъмнило. Хладен ветрец подухваше през отворения прозорец. Тя се приближи до него и вдиша наситения с аромати въздух, за да се освежи. По улицата минаваха карето, пълни с непознати хора, които не знаеха за бедата, в която бе изпаднала. Изведнъж й се зави свят от лоши предчувствия и умора.
Часовете минаваха. Корин седеше в удобен тапициран стол до прозореца и чакаше. Главоболието й от сутринта се появи отново. Стомахът й къркореше от глад, а рамото още я болеше. Колкото повече чакаше, толкова повече забравяше страха си. Гневът й отново се надигаше.
Когато вратата най-накрая се отвори, тя едва се въздържа да не изтича и да не издере очите на Джаред, който стоеше с табла с храна в ръцете и непроницаемо изражение върху лицето.
— Гладна ли си?
Тя не отвърна, но Джаред все пак внесе таблата.
— Щях да дойда по-рано, но доста дълго обяснявах на Сун Хо за бъркотията в гостната.
Корин не прояви никакво любопитство, но той продължи:
— Сун Хо се грижи за мен. Готви ми, почиства къщата. Наистина е забележителен.
Корин продължи да мълчи, без да помръдне. С периферното си зрение наблюдаваше всяко негово движение. След като остави таблата на масата и пусна обувката й на пода до леглото, той се обърна към нея, намръщен.
— Само ще седиш така и ще ми хвърляш убийствени погледи, или ще дойдеш да ядеш?
Тя внезапно се изсмя, дълбоко и гърлено. Това го подразни.
— Моля се на Бога очите ми да можеха да убиват.
— Сигурен съм — каза той рязко и запали още една лампа.
Корин се загледа в гърба му и забеляза, че си е сменил ризата както и превръзката под нея. Надяваше се, че раната му е болезнена. „Даже по-добре, ако се инфектира“, помисли си тя. „Може би щеше да умре от отравяне на кръвта“. Мисълта предизвика кисела усмивка върху устните й.
Джаред се върна до масата от черешово дърво и взе няколко парчета плод от купата върху таблата. Корин зяпна Нима щеше да с прави, че не я забелязва?
— Джаред, знаеш много добре, че не можеш да ме държиш тук — каза тя със спокоен, делови тон.
— Да, знам — отвърна той хладно. — Нищо няма да ти стане, ако останеш тук една нощ, нали?
— Но какъв е смисълът, щом на сутринта ще си тръгна?
— Няма да си тръгнеш на сутринта. Съгласен съм, че не мога да те държа в тази къща. Непрекъснато ще трябва да стоиш заключена в стаята. На сутринта заминаваме за провинцията.
— Искаш да кажеш, за другата част на острова? — запита тя с тревога.
— Да. Там поне мога да се оставя, без да се безпокоя, че ще предизвикаш още скандали. Достатъчно далеч е от Хонолулу, за да не се забъркаш отново в някоя каша.
— Няма да отида!
— Не ти давам право на избор, Корин — произнесе спокойно Джаред.
Паниката отново се надигна в нея. Той щеше да я отдели от бебето й!