— Смятам да си взема отпуск, чичо — започна полека Джаред. — Мислех, че ще искаш да знаеш.
— Нищо ново — спокойно каза Едмънд. — Всяка година по време на най-горещите месеци заминаваш за брега, както правеше и баща ти. Не те виня. И аз, ако притежавах там земя, щях да правя същото. Тук става дяволска жега през юни и юли.
— Заповядай да посетиш Малиа, ако ти стане много горещо тук, но аз няма да бъда там. Заминавам за континента.
Едмънд се заинтересува.
— Щатите? Е, това е друго нещо. Смешно! Когато ти замръзваха ставите на ръцете, докато ходеше там в колежа, се закле, че никога няма да се върнеш.
Джаред сбърчи нос при спомена за онези зими. Той въобще не можа да свикне със студа.
— Там ще е лято, така че ще се оправя.
— И на мен ми се искаше да отида там — разсъждаваше Едмънд. — Боже, изминаха петнадесет години откак не съм напускал тази земя — беше някакво пътуване до големия остров за оглед на собственост, предложена като допълнителна гаранция. Само ако можех да си намеря помощник, достатъчно компетентен, за да ме замести, щях и аз да замина, но това изглежда невъзможно. Колби, когото скоро назначих, е пред уволнение.
Джаред не искаше да говори за проблемите на компанията. Ако чичо му знаеше колко е трудно да се работи за него, щеше да разбере защо досега е сменил толкова помощници.
— Всъщност, чичо, пътуването ми няма да е само за удоволствие. От известно време си мисля да вложа известна сума в някое предприятие на континента. Там предлагат много повече. Желязо, дървен материал и стомана, по-големи банки и корабостроителници от нашите, и ред други неща.
— Но не можеш да контролираш бизнеса си оттам — изтъкна Едмънд.
— Наистина — съгласи се Джаред. — Но това няма да е необходимо, ако инвестирам в разраснала се фирма. Мога да си седя тук и да събирам печалбата.
Сините очи на Едмънд проблеснаха при споменаването на печалби.
— Къде смяташ да отидеш в Щатите?
— На източния бряг — Ню Йорк или Бостън.
— Добър избор — отвърна Едмънд замислено, почуквайки с пръст по бюрото си. — И колко ще вземеш със себе си, когато заминаваш?
Джаред изчака за миг преди да отговори.
— Петстотин хиляди.
Едмънд подскочи, едва не се задави.
— За бога, човече! Това са почти всичките пари, които имаш в брой.
— Знам — каза Джаред с лека усмивка.
— Няма ли и половината да ти стигнат?
— Нямам намерение да загубя парите, чичо — каза Джаред уверено. Само ще спечеля.
— И все пак… Джаред вдигна глава.
— Ако мислиш, че е неразумно да залагам всичките си пари, дори и ако си ги възвърна за година, защо сам не инвестираш малко? Да кажем… 100 000? Сигурно е, след като аз ще съм гаранцията.
Едмънд взе бързо решение.
— След като ти гарантираш, ще ти дам половината. Но трябва да оставиш тук точно толкова, като гаранция.
— Много добре — отстъпи Джаред, усмихвайки се вътрешно. Това бе много повече, отколкото очакваше, че ще може да измъкне. Сега, ако загубеше всичките пари в това, което смяташе да прави, нямаше да е напълно разорен и щеше да има година или повече, за да се разплати с чичо си. Той знаеше, че Едмънд му помага единствено от алчност. Само ако знаеше за какво са му парите?!
— Кога ще ти трябват парите в брой?
— Ще пътувам след пет дни — в неделя.
— Толкова скоро?
— Всичко съм подготвил, чичо. Остана единствено да се сбогувам с Малиа. — Джаред закачливо се усмихна. — Ще се грижиш ли за нея, докато ме няма?
Очите на Едуард леко се разшириха.
— Тя сигурно ще е с онези ваши стари роднини. Съмнявам се, че ще мога да излизам с нея при това положение.
— Знаеш колко обича да идва в града за зимния сезон, заради онези ужасни бури на северния бряг по това време на годината.
Едмънд се смути.
— Виж Джаред, бури няма чак до октомври, ноември. Колко дълго смяташ да останеш на континента?
— Не мога точно да кажа. Три месеца, четири, но не се знае. Може би шест. Не искаш да се впускам в нещо прибързано, нали? Ще ми трябва време да проуча, да се убедя, че парите ни са на сигурно.
Едмънд въздъхна. Джаред знаеше, че той не иска да бъде отговорен за Малиа. Малката му сестра ставаше доста непоносима понякога и се нуждаеше от наглеждане сега, когато бе почти на осемнадесет.
Джаред се усмихна вътрешно. Той никога нямаше да я остави на грижите на Едмънд, но се забавляваше като караше чичо си да мисли, че е отговорен за младото момиче. Разбира се, че Леонака Наехе щеше да се грижи за Малиа, но защо да го улеснява, като му каже това? И той изпита удоволствие от загрижеността, изписана върху лицето на чичо си.