— Виж, Джаред — опита се да скрие страха в гласа си, но той можа да го прочете в очите й. — Снощи те излъгах, когато ти казах, че тук ми е харесало и смятам да остана. Вече бях решила да си замина. Бях твърде ядосана, за да го призная. Ръсел дори отиде до пристанището днес да провери за кораб. Ще се кача на първия, който отплава.
— Вече е твърде късно, Корин — застана той пред нея, очите му бяха непроницаеми. — Имаше шанс да си тръгнеш, но отказа.
— Какво искаш да кажеш?
— Все пак реших, че искам да останеш — усмихна й се той.
— Защо?
— Дойде тук, за да ме направиш за посмешище и успя — отвърна той, като тонът му стана по-груб. — Нямах нищо против да съм нещастният, измамен съпруг, защото не ми пукаше за теб. Но когато казаха, че не съм достатъчно мъж… да удържа съпругата си — това вече не ми се понрави. И единственият начин да оправдая слуха е да покажа, че съм те взел под контрола си.
— Мислиш ли, че хората ще ти повярват, че си ми простил? — реагира бързо тя.
— Един мъж никога не би простил на жена си, която се е държала като курва, както ти — грубо произнесе той, доволен да види как тя потръпна. — Но това няма значение.
— А какво тогава?
Джаред сложи ръце от двете страни на стола й и се наведе над нея, хващайки я като в капан.
— Носиш името ми. И вместо да го запазиш чисто, ти го опетни. Затова отсега нататък ще бъдеш модел за съпруга.
— Ти си луд! — изсъска тя, а в очите й искряха пламъци. — Няма да правя това, което искаш, Джаред. Бяхме квит, но ти отново наклони везната. Не мисли, че няма да те накарам да си платиш за това! Обещавам ти, че ще го сторя!
Той се изсмя и тръгна към вратата.
— Ще те видя какви щуротии ще правиш, изолирана в провинцията.
— Няма да ме закараш до там!
— Ще го направя, дори и да трябва да стоиш завързана и със запушена уста през целия път — предупреди я той и отново заключи вратата.
Глава двадесет и четвърта
Джаред надигна бутилката с ром и отпи голяма глътка. След като остави Корин в стаята си, беше преполовил бутилката. Но това не му помогна да заглуши трополенето горе, което отчаяно се опитваше да не чува. Кога, по дяволите, щеше да се успокои?
Седна зад бюрото си, за да напише писмо до Леонака, в което да му обясни за жена си и че ще трябва да замине за няколко дни. Имаше толкова много за разказване, а точните думи не идваха.
Багажът на Корин от каретата седеше в ъгъла на стаята. Джаред непрекъснато хвърляше поглед натам. Голям куфар, един по-малък и кутия за шапки — това беше всичко. Но не изглеждаше достатъчно. Не можеше да си представи елегантната му съпруга да пътува с толкова малко принадлежности.
Отново отпи от рома и се върна към писмото. Сун Хо щеше да го пусне на сутринта. В края на краищата получи се кратка бележка, в която оставяше Леонака като свой заместник, докато го няма. Не спомена нищо за съпругата си.
След час бутилката беше вече празна, а Джаред обикаляше из стаята като побесняло животно. Трополенето горе беше престанало. Дали тя спеше?
Багажът й все още привличаше вниманието и любопитството му. Най-накрая се престраши и ги отвори. Остана още по-изненадан, когато откри само две рокли и някакво бельо в големия куфар, пудра, руж и парфюми в малкия и една шапка в кутията. Къде бяха бижутата, за които спомена по-рано? А роклята, която носеше вчера?
Но, разбира се, това бяха нещата й от хотела, затова ги носеше сега със себе си. Останалите й принадлежности сигурно се намираха в къщата на хълмовете Пънчбоул, където беше отседнал Драйтън. Очевидно там прекарваше поне че време. Необяснимо, но мисълта, че живее с мъж, когото е обичала, беше по-ужасна, от това, че всеки ден е сменяла любовниците си в хотела. Но защо, Джаред не можеше да обясни.
Той погледна към тавана, знаейки че тя е точно над него. За момент му се прииска да се качи горе и да я люби. Това нямаше да й се хареса. Беше показала на целия остров, че предпочита всеки друг мъж, но не и този, за когото е омъжена. Втурна се към стълбите, но внезапно се спря.
Какво му ставаше? Корин беше последната жена, която желаеше. Беше използвача тялото си, за да му отмъсти, умишлено се беше отдавала на други мъже, но не защото ги желае, а за да набере точки. Нямаше да я докосне, колкото и съблазнителна да изглеждаше. За него тя не означаваше нищо.
— Защо тогава просто не я пусна да си върви и всичко да приключи? — запита се той високо.
Върна се в гостната и грабна друга бутилка ром, после се изтегна на канапето. След като вяло отпи няколко глътки, погледът му отново се върна върху нещата на Корин. Щяха да й трябват повече дрехи. Трябваше да се отбие през къщата на Драйтън на път за провинцията. И без това не искаше да оставя нищо нейно при любовника й. Но това би създало проблем, защото Корин безспорно би започнала да крещи за помощ.