Е, този проблем поне можеше да си го спести. Беше все още рано, защо да не отиде още сега до къщата на Драйтън.
Джаред грабна сакото си и излезе. Минаваше десет и половина, когато спря пред едноетажния дом. През завесите на прозорците се процеждаше светлина, значи ненавистният Драйтън беше там.
Устните на Джаред се извиха в злобна усмивка. Досега не беше осъзнал колко приятна щеше да му бъде тази среща. Добра се до терасата с клатушкаща се походка. Дори в пияно състояние можеше да разкъса онзи. Надяваше се само да не е пил толкова, че да не си спомня тази вечер.
Преди да почука на вратата, Джаред чу отвътре бебешки плач. Отстъпи объркан крачка назад. Можеше ли да е толкова пиян, че да сбърка къщата? Върна се в двора и огледа сградата, след това и другите надолу по улицата. Не, по дяволите, не беше сгрешил. Отново се качи на терасата и заблъска по вратата.
Изминаха няколко минути. Плачът беше спрял и Джаред си помисли, че сигурно си е въобразил. Пак почука на вратата и тя се отвори съвсем малко, колкото позволяваше металната верига.
Джаред присви очи и видя ниска жена, която го гледаше през процепа на вратата. Беше не повече от метър и шейсет висока, със ситно къдрава кестенява коса и лешникови очи. Не беше много по-стара от него и определено не изглеждаше като икономка. Да не би Драйтън да има повече от една любовница?
— Къде е Драйтън?
От войнствения му тон очите й се разшириха, но явно се чувстваше достатъчно защитена зад вратата, защото смело отвърна:
— Няма го, нито пък Корин. Така че можете да си вървите, мистър Бъркет. Не сте добре дошъл тук.
Тя понечи да затвори вратата, но Джаред пъхна крака си в пролуката.
— Познавате ли ме?
— Разбира се. Бях в църквата в злощастния ден, когато се оженихте за моята Корин.
— Какво искате да кажете с това „моята Кори“? — настоя той.
— Грижа се за Корин от петгодишната й възраст. Аз съм нейната камериерка, Флоранс Мерил.
Джаред от сърце се засмя на глупавото си предположение по-рано, но една мисъл бързо премина през главата му.
— Какво, за бога, правите тук?
— Това не е ваша работа — остро отвърна тя.
— Отворете вратата, Флоранс Мерил — повиши той тон. — Искам да говоря с вас.
— Не — поклати тя глава упорито. — Корин не би искала да влизате в дома й, когато тя не е тук.
Мускулите на Джаред се обтегнаха, а веждите му заплашително се събраха.
— Мислех, че тази къща е на Драйтън. Искате да кажете, че жена ми го е издържана?
— Да, тя плати пътя му. Настояваше за това — бързо обясни Флоранс. — Корин не обича да се чувства задължена на никого.
— Да не би скъпата ми съпруга да е плащала и на другите 141 любовници? — презрително попита Джаред.
Знаете защо тя дойде тук, мистър Бъркет. Мислеше, че има основателна причина да…
— Не смейте да ми защитавате тази курва! — отряза я Джаред разярен. — Отворете тази проклета врата преди да съм я разбил.
— Не — отвърна Флоранс, макар и плахо. — Нямате право…
— По дяволите, ще видим нямам ли! — изръмжа той и ритна силно вратата.
Металната верига лесно се разкъса и вратата се трясна в стената. За щастие, Флоранс се беше отдръпнала. Изплашена, тя гледаше как Джаред влезе в къщата и започна да се оглежда.
— Значи това е любовното гнездо, а? — злъчно отбеляза той. — Не е толкова луксозно като в Кралския хотел. Всъщност е доста уютно.
Той обърна леденосивите си очи към изплашената жена.
— Нищо ли няма да кажете, Флоранс Мерил?
— Аз… аз ви казах, че съм сама, мистър Бъркет — запъна се тя. — Какво искате?
— Искам всичките неща на Корин. Започвайте да ги опаковате още сега.
— Аз не мога. Наистина не мога. Корин ще бъде бясна. Тя…
— … ще ви бъде благодарна — довърши той вместо нея. — Корин е при мен сега и ще остане при мен за неопределен период от време.
— Не! Не ви вярвам! — отвърна Флоранс. — Кори никога не би се съгласила.
Джаред подигравателно се изсмя.
— Права сте. Всъщност е доста против. Но какво иска тя, няма значение. Аз съм й съпруг и взех решението вместо нея.
Флоранс беше ужасена. Мъжът си беше в правото! Сега разбра защо Корин не се беше прибрала вкъщи.
— Къде е Корин сега?
— Тя е в дома ми в града.
— Сигурен ли сте, че още ще е там, когато се върнете? — попита Флоранс със съмнение.
— Добре я познавате, нали? — изхили се Джаред. — Уверих се, че ще бъде — заключена е в моята стая.
— Мистър Бъркет!
— Няма нужда да ми казвате, че съм жесток — каза студено той. — Налагаше се, а и е само за тази нощ. На сутринта ще я отведа в къщата си на брега, на другата страна на острова, където няма да ми създава повече главоболия.