Внезапно погледна Флоранс замислено.
— Предполагам, че и вие ще трябва да дойдете с нас заради Корин. Сигурно ще й е приятно да има близък човек до себе си. Там има и други жени, но се съмнявам, че ще се спогодят със сприхавата ми съпруга.
Сега Флоранс се оказа в затруднено положение. Ако тръгнеше с него, трябваше да вземе и Майкъл. В момента бебето спеше и оставаше незабелязано. Дали Корин щеше да й прости, ако поеме риска и покаже бебето на съпруга й? Можеше да използва историята, която бяха съчинили заедно.
Когато тя не отговори веднага, Джаред каза.
— Ако предпочитате да не идвате с Корин, ще платя билета ви за кораба.
— Може би така ще е по-добре — каза неохотно Флоранс, молейки се да е взела правилното решение.
Джаред сви рамене.
— Щом така искате, мис Мерил.
— Мисис Мерил — излъга тя за всеки случай, ако се наложеше да използва тяхната история. — Ако седнете и изчакате, веднага ще приготвя нещата на Корин.
Тя отиде до спалнята на Корин. За бога, защо това решение лежеше на раменете й? Ако можеше първо да поговори с Корин… Не й се понрави идеята да остави Корин сама с мъжа, който тя мразеше най-много. Но тя беше толкова непреклонна в решението си Джаред никога да не узнае за гина си.
Флоранс извади пътните чанти и започна да изпразва тоалетката на Корин. Не беше обмислила обаче едно нещо. Дали Корин щеше да понесе раздялата с Майкъл за дълго? Дали вместо това не би поела риска? Колко ли дълго възнамеряваше Джаред да държи съпругата си?
Той се появи на вратата.
— Трябва да побързате, мисис Мерил — каза нетърпеливо. — Пътят до Сънсет Бийч е дяволски дълъг, а аз искам и малко да поспя.
— Събирането на багажа иска време — отвърна възмутено Флоранс. — Корин има доста принадлежности.
— Да, виждам — каза той рязко и се заоглежда из стаята. Приближи се до отворения гардероб и погледът му попадна на хавайските туники. Извади една от тях и се засмя от сърце.
— Не мога да си представя елегантната си съпруга в това. Наистина ли ги носи?
Очите на Флоранс се разшириха от тревога.
— Кори ги купи съвсем спонтанно, защото изглеждат толкова удобни — само за това можа да се сети. — Но никога не ги е обличала.
Знаеше, че в случая не беше необходимо да лъже, но почувства, че трябва да пази в тайна всичко, свързано с Майкъл. Започваше да се паникьосва.
— Жена ми обича да харчи пари, нали? За дрехи… за любовниците си — презрително каза Джаред. — Ще отнеме сума ти време, за да се сгънат тези рокли.
Той отстъпи крачка назад, намръщен.
— Но има и по-лесен начин — сграбчи всички закачалки в ръце и излезе от стаята.
— Мистър Бъркет! — извика Флоранс и се затича след него. — Така ще съсипете роклите, а те струват цяло състояние.
— Няколко гънки не съсипват една рокля, мисис Мерил — измърмори той през рамо. — Казах ви, че бързам. Сложете останалите неща на жена ми в чантите.
Флоранс се обърна с раздразнение и се върна в спалнята. Този мъж беше непоносим. Как щеше Кори да живее с такъв арогантен съпруг? Непрекъснато щеше да е ядосана, а Флоранс знаеше много добре, че когато е раздразнена, Корин прави дивотии.
Въобще не трябваше да идват тук. Флоранс хиляди пъти я беше предупреждавала, че нищо добро няма да излезе от налудничавия й план.
Джаред отново застана на прага на стаята.
— Още ли не сте готова?
От раздразнение и безпокойство тя изкрещя.
— Елате вие да се оправяте и ще ви видим тогава. И каква ли ще е реакцията на Кори, когато види как са разхвърляни нещата й?
Високият й тон събуди Майкъл в съседната стая. Флоранс пребледня. Сега се започваше с лъжите.
Джаред беше слисан, когато тя му хвърли укорителен поглед.
— Видяхте ли какво направихте — смъмри го тя и изтича към детската стая.
Флоранс бързо вдигна Майкъл и го притисна към гърдите си. Джаред я последва. Няколко минути стоя като вцепенен преди да проговори.
— Чие е това бебе?
Флоранс го погледна с безпокойство. Гласът му беше заплашително нисък. Очите му бяха свити и потъмнели. Гледаше към Майкъл. А той продължаваше да плаче, без да обръща внимание на драмата, която се разиграваше около него.
— Мое, разбира се — отговори тя бързо, като криеше лицето на Майкъл от Джаред. — На кого другиго?
Изражението му не се промени. За бога, какво си мислеше?
— Искате да кажете, че жена ми ви е довела дотук с новородено бебе?
— Майкъл е по-голям, отколкото изглежда, мистър Бъркет — промълви в защита Флоранс. — Беше достатъчно голям, за да пътува, когато тръгнахме за насам. В противен случай нямаше да го взема.