— И съпругът ви не възрази? — недоверчиво настоя той.
— Аз… аз съм вдовица — обясни тя, но лъжата трудно излезе от устата й. — Нямам и семейство. Корин не искаше да ни взима със себе си, но аз настоях. Не исках да я пускам сама чак дотук. А и тя е всичко, което имам — освен Майкъл.
— Доста ми е трудно да го повярвам, мисис Мерил — каза Джаред студено. — Нима Корин е толкова глупава, че да вземе едно новородено на такова дълго пътуване. Той трябва да е бил току-що роден. А и вие не сте били в състояние да[ пътувате. Как е могла да бъде толкова безразсъдна?
— Казах ви, че Майкъл изглежда дребен за възрастта си. Той е на пет месеца. Беше… беше на два месеца, когато напуснахме Бостън. Достатъчно голям, за да пътува.
Флоранс знаеше, че не звучи убедително. Не беше добра в лъжите. Тихо се молеше той да й повярва.
— Добре, сменете му пелените, нахранете го или нещо друго — грубо каза Джаред, когато писъците на Майкъл продължиха. — Не понасям бебешкия плач.
Той излезе от стаята и Флоранс можа да си отдъхне с облекчение. Постави Майкъл в кошчето му и се зае с пелените. Сигурно беше гладен. По-рано му даде някакви зеленчуци и насила го накара да пие от кравето мляко, което той не понасяше много добре. Имаше нужда от майка си. Сега, когато Джаред вече знаеше за него и привидно беше повярвал на историята й, нямаше причина тя и Майкъл да заминават за Бостън без Корин.
След като успокои Майкъл, тя се върна в спалнята на Корин. Там откри Джаред, който безразборно прибираше нещата на Корин, изпразваше чекмеджетата в куфарите.
Когато видя Флоранс на вратата, изръмжа:
— Толкова много проклети чанти, че ще трябва да взема и една каруца с нас.
— И без това сигурно ще се наложи, мистър Бъркет — отвърна Флоранс. — Защото промених решението си — няма да се върна сама в Бостън. След като видях колко сте сприхав и опак, не искам да оставям Кори сама с вас.
— Сприхав ли съм? — намръщи се Джаред.
— Определено да — увери го тя, решена да държи на своето, Джаред най-накрая се усмихна.
— Добре, не стой така, жено. Приготвяй се, ако ти и малкото ще идвате с мен.
След по-малко от час откритата карета беше пълна с дрехи, сандъци и чанти. Нямаше място за Флоранс, така че Джаред й помогна да се качи до него на капрата. Държеше бебето в скута си.
Докато се приготвяше багажа, Майкъл спеше, но сега беше буден и шаваше, очарован от осеяното със звезди небе. Джаред се наведе, за да го разгледа, но не можа да го види добре в тъмнината.
— Все още не мога да повярвам, че Корин би пътувала с бебе — поклати той глава и потегли надолу по хълма. — Те изискват търпение, а това е качество, което жена ми не притежава.
— Ще бъдете изненадан, мистър Бъркет — отвърна Флоранс, като се мъчеше да скрие усмивката си. — Относно Майкъл Корин понякога има дори повече търпение от мен. Тя е доста привързана към него. После предвидливо добави, за да скрие всяко по-нататъшно подозрение. — Даже може да си помислите, че тя му е майка, а не аз.
Глава двадесет и пета
Почти се зазоряваше, но небето беше още тъмносиво и само на места просветлено. В къщата беше още тъмно и Джаред носеше лампа и някакви дрехи за жена си на път за спалнята. Влезе и тихо заключи вратата отвътре. Корин още спеше.
Приближи се до леглото и остави дрехите й там, после вдигна лампата, за да я освети по-добре. Спомни си последния път, когато я наблюдаваше в съня й — в брачната им нощ. Колко отдавна? Спомни си датата и се изненада. Утре ставаше една година. Тя дали щеше да си спомни?
Джаред често си мислеше за тяхната нощ заедно и преди Корин да дойде в Хавай. Спомняше си красотата й, начина, по който отвърна на ласките му, дивата й страст, която разпали и неговата. В тези мигове на любов той бе забравил защо се е оженил за нея.
Но омразата първа се беше родила в него, така че той си наложи да забрави и нея, и прекрасните моменти на нежност.
Корин се раздвижи и се усмихна в съня си. Джаред се запита какво ли сънува. Разкошната й коса беше разпиляна върху възглавницата. Изглеждаше толкова невинна, като дете. Изпита почти неудържим копнеж да се протегне и да я докосне, да усети копринената мекота на кожата й. Устните му изгаряха да докоснат нейните.
Джаред изведнъж се съвзе и намръщен се отправи към банята, пусна силна струя вода, за да напълни ваната. Нарочно вдигаше шум, за да събуди Корин. Най-накрая застана на вратата, за да види дали е успял. Тя се беше изправила в леглото и се оглеждаше смутено из стаята.
Джаред беше бесен заради слабостта, на която за малко ме се поддаде и си го изкара на нея.