— Обличай се! — изкрещя той. — По изгрев трябва да сме пече на път.
Корин хвърли слисан поглед към Джаред, но видя само как вратата на банята се затръшва. Тя си пое дълбок дъх, за да потуши яда си. Нямаше смисъл да му се сърди. Сега най-важното беше да се върне при Майкъл, но още не смееше да каже на Джаред за бебето. По някакъв начин трябваше да го убеди да я пусне. Не беше виждала детето си почти двадесет и четири часа.
Трябваше да говори с Джаред, да го придума, но без да го ядосва. Сега синът й беше заложен на карта, не нейната гордост.
— Бъди разумен, Джаред — осмели се Корин, като насила придаде на гласа си умолителна нотка. — Имам прислужница на острова. Не мога просто да изчезна и да я изоставя.
Джаред излезе от банята, облечен в бял панталон, който очертаваше силните му бедра. Докато си слагаше ризата, каза:
— Тя е тук, Корин, така че направо тръгваме и няма да спираме никъде.
Очите на Корин се разшириха и лицето й пребледня, Флоранс тук? Мили Боже, ами Майкъл? Дали Джаред го е видял?
— Как така? — едва успя да промълви тя.
— Взех я снощи, заедно с останалите ти неща от любовното гнездо. След като я доведох тук, горката жена прекара почти цялата нощ да подрежда вещите ти, защото нямаше време и аз ги наблъсках безразборно. Сун Хо приготвя една каруца в момента — още проклет багаж, който ще удължи пътя ни. Носиш ми по-големи неприятности, отколкото предполагах. Прислужница, че и бебе! Не мога да проумея как си я убедила да пътува до Хавай с малко бебе. Сега побързай, Корин. Тази сутрин съм по-нервен от обикновено.
Корин се извърна, за да не може той да види облекчението й. Флоранс беше успяла! Беше си спомнила историята, която съчиниха и се е придържала към нея. Нейният Майкъл беше спасен… и беше тук! За момент дори й се прииска да прегърне Джаред. Отново имаше своя Майкъл!
Когато двамата с Джаред стигнаха до каретата, тя вид там Флоранс и плетеното кошче до нея.
— Трябва да покриеш бебето с нещо, за да не слънчаса — подхвърли Джаред на Флоранс, докато сядаше на капрата.
— Защо не покриеш цялата карета? — настоя Корин. — Или няма значение, ако ние слънчасаме?
— Нямам ти достатъчно доверие, скъпа — каза студено той. — Искам да си някъде, където ще мога да те държа под око.
— Значи с Флоранс ще трябва да се пържим в тази жега?
— Вземете тези сламени шапки, нали са за това.
Тя повече не повдигна въпроса, защото искаше да го остави да си кара, за да може да поговори с Флоранс, която също изгаряше от нетърпение. Веднага щом излязоха на Беретания стрийт, тя се наведе към Корин.
— Добре ли си? — прошепна тя.
— Да, да, но какво стана с Майкъл? Какво каза на Джаред?
Флоранс се усмихна успокоително.
— Историята, която скалъпихме.
— Той повярва ли ти?
— Да, сигурна съм. Остана изненадан само от това, че си взела бебе със себе си.
— Слава Богу — въздъхна Корин. — О, Флоранс! Толкова ми беше мъчно за вас двамата с Майкъл. Джаред се държа като истински звяр.
— И снощи не беше по-различен — сърдито каза Флоранс.
— Ръсел беше ли там?
— Не, беше излязъл да те търси. Ще бъде изненадан, когато се върне и намери къщата празна.
— Кажи ми всичко, което каза на Джаред за Майкъл. Не искам да объркам нещо.
— После, Кори, нека не рискуваме да ни чуе.
Движеха се бавно по улиците на града, които въпреки ранния час бяха задръстени. Но веднага щом преминаха през Калихи и се отправиха към Айеа, движението намаля. Майкъл стана нервен, люшкането на каретата вече не го успокояваше.
Флоранс бръкна в кошницата, която Сун Хо им беше приготвил и извади бутилка с подсладена вода.
— Тази сутрин не го нахраних — призна тя. — Но не предполагах, че ще сме в открита карета. Тази вода ще трябва да го залъже за известно време.
— Не, подай ми го — нареди Корин.
— Кори, не можеш! — зяпна Флоранс. — Джаред ще те види!
— С Джаред сме гръб о гръб — прошушна й Корин. — Ще използвам одеялото на Майкъл, за да се скрия. Не понасям тази болка повече, трябва да го накърмя.
— Добре — съгласи се неохотно Флоранс и й подаде Майкъл. — Надявам се само съпругът ти да не се обърне и да не види какво правиш.
Глава двадесет и шеста
Звезди блещукаха по черното небе, когато каретата отби по пътя край брега. Озоваха се пред едноетажна постройка, доста отдалечена от пътя.
Корин и Флоранс бяха изтощени и ужасно мръсни от червения прах, полепнат по кожата им, докато пресичаха обширните тръстикови полета.
Пътуването им стана по-поносимо, когато започнаха да се движат откъм наветрената страна на величествената планина Кулау. Местността беше почти, като джунгла — с девствена зеленина откъм планината, а от другата страна на пътя от време на време се мяркаше океанът. Понякога пътят излизаше на самата крайбрежна ивица. А после дойде залезът е всичките си очарователни цветове и Корин остана запленена, дори забрави защо беше в тази карета.