Выбрать главу

Най-накрая пристигнаха. Корин се вгледа в бялата къща, обляна в лунна светлина и с облекчение откри, че съвсем не е колибата, която очакваше да види. Отпред къщата беше широка и издигната на подпори над земята. Високи ананасови дървета, разположени гъсто едно до друго, образуваха стени от двете страни на къщата чак до брега отзад. Имаше само една малка пътечка между ананасите отляво на къщата, която водеше към конюшнята, скрита зад дърветата.

Огромният двор пред къщата беше превърнат в градина. Навсякъде имаше цветя — около дърветата, покрай пътечките, около къщата. Корин усети уханията в топлия солен въздух, мирис на плодове и джинджифил. Величествени кокосови палми се извисяваха покрай пътя като гигантска ограда и нежно се поклащаха от океанския бриз.

Корин се протегна и лекичко разтърси Флоранс, когато Джаред слезе от капрата.

— Пристигнахме.

Флоранс се стресна.

— Майкъл?

— Още спи — отвърна Корин.

Майкъл беше спокоен през целия ден, не му пречеха нито жегата, нито праха, защото Корин успя да го накърми три пъти. Болката в гърдите й беше напълно изчезнала.

— Не трябваше да го оставяме да спи толкова много — каза Флоранс като се изправи и изморено разтърка очи, забравяйки, че Джаред може да ги чуе. — Сега ще те държи будна почти през цялата нощ.

Корин едва не се задави. Уплашено погледна към Джаред, но изглежда той въобще не беше чул. Гледаше към къщата и се усмихваше. Корин проследи погледа му и видя как външната врата на къщата бавно се отваря. Някой държеше лампа високо във въздуха и се взираше, за да разпознае посетителите.

Внезапно вратата се разтвори широко и лампата беше оставена на верандата. Корин втрещена видя как една жена е мамутски размери се втурна надолу по стълбите и въпреки размерите си, като че ли летеше към тях. Джаред я пресрещна на половината път, вдигна я и я завъртя във въздуха.

— Пусни ме, Ялека! — строго му нареди жената, а после се засмя. — Ще си счупиш гърба като вдигаш старата жена.

Джаред се изкиска и я пусна на земята.

— Когато няма да мога да те вдигам, тогава ще съм стар, лельо Акила.

Тя силно го прегърна, а после внезапно го отблъсна, като че ли се смути от проявената нежност. Тя отстъпи и скръсти ръце върху големите си гърди.

— Аз искам знае защо ти не изпрати известие ти идваш? — попита го тя отново строго. — И защо ти не дойде по-скоро, а?

— Бях доста зает, лельо.

— Твърде зает, за да дойдеш вкъщи, след като върнал от континента? — разсърди се тя и вдигна ръце във въздуха. — Малиа луда като оса. Ти чакай тя види теб.

Джаред едва се усмихна.

— Къде е Малиа?

— Къде мислиш по това време на нощта? — отвърна Акила, като че ли отговорът беше очевиден. — Тя спи.

— Добре, не я буди. Твърде съм изморен, за да изтърпя раздразнението й. Затопли вода за две вани и можеш да си лягаш.

— Защо две? — попита тя, като гледаше подозрително към каретата.

— С мен са жена ми и нейната прислужника — неохотно обясни Джаред.

Когато разкритието изглежда не я изненада, той се намръщи.

— Вече знаеш?

Жената кимна и измърмори.

— Сега ти знае защо Малиа така ядосана. Нанеки също не щастлива. Добре, че сега е в Кахуки при мои братовчеди.

Джаред изпъшка. Не се беше сетил за Нанеки. Как можа да забрави, че любовницата му е слугиня в къщата, където водеше съпругата си? Нима Корин дотолкова го беше завладяла?

— Какво носи уахини?

Джаред видя, че Корин и Флоранс са слезли от каретата, Флоранс носеше кошчето в ръце.

— Там има едно бебе…

— Киеки? — възкликна Акила и се затича, без да остави Джаред да довърши.

Корин се разтревожи, когато огромната хавайка се спря до изплашената Флоранс и се взря в кошчето. Когато посегна и се опита да вдигне Майкъл, Корин едва не връхлетя върху нея.

Флоранс я възпря и застана пред нея.

— Моля ви, мадам, той спи — каза бързо Флоранс.

— Не той спи — Акила пренебрегна негодуванието на Флоранс. Отново се наведе и този път вдигна Майкъл от кошчето. Корин и гувернантката й останаха слисани, когато видяха сълзите в очите й, докато се взираше в бебето.

— Аз чака дълго време да държа бебе на Ялека.

Джаред се приближи зад нея, лицето му беше мрачно.

— Бебето не е мое, Акила. То е на прислужничката на съпругата ми.