Акила погледна към Джаред, а после отново към Майкъл. Поклати замислено глава и въпреки протестите на Флоранс, отнесе бебето на верандата. Седна на стъпалата и започна да го оглежда внимателно на светлината от лампата.
Всички я последваха на терасата. Сърцето на Корин биеше бясно. Искаше да грабне Майкъл от скута й. Но не можеше да го направи, нито да каже нещо, защото Джаред стоеше точно до нея, а в очите му се четеше обърканост. Трябваше да остави Флоранс да говори вместо нея и се надяваше да го направи по-скоро.
Акила се намръщи. Бебето, което гушкаше в ръцете си, приличаше на онова, което преди двадесет и осем години беше родила Ранел. Само очите бяха различни. Тя се вгледа в двете бели жени и видя очите на майката, но тя не беше тази, от която взе детето. Майката беше другата, хубавичката, със златистата коса и разтревоженото лице.
Тя погледна Джаред с упрек.
— Защо ти отрича това бебе? Мислиш много глупава леля Акила?
Джаред й хвърли скептичен поглед.
— За какво, по дяволите, говориш?
Корин ощипа Флоранс, за да я накара да говори.
— Наистина, мистър Бъркет. Бръщолевенията на тази жена ме обиждат — възмутено каза тя и се наведе, за да вземе Майкъл от ръцете на старата жена.
Акила се изправи над Флоранс и я погледна изотгоре.
— Защо ти казва това бебе твое?
Флоранс зяпна.
— Защото той е мой. Дайте си ми го!
— Дай й бебето, лельо — нареди Джаред със студен глас. — Не знам какво ти е влязло в главата, но грешиш.
— Не! Ти греши! — прониза го тя с тъмните си очи и после издайнически посочи към Корин. — Това е майката, не тази!
Джаред се обърна към Корин. Тя беше като хипнотизирана от нарастващото подозрение в очите му. Лицето му беше като гневна маска, но тя отхвърли мисълта да му позволи да повярва на думите на тази стара жена.
— По дяволите, не смей да ме гледаш така! — каза тя обидено.
— Корин, ако…
— Това е смешно! — отряза го тя и после снижи тон. — Джаред, ако се замислиш, ще видиш колко е глупаво всичко това. Бебето е твърде голямо, за да е твое. Ако имах бебе, със сигурност нямаше да го отричам. Иска ми се Майкъл да е мой. Помагах на Флоранс да се грижи за него и всъщност доста го обикнах.
Джаред въздъхна и прокара пръсти през косата си.
— Права е, лельо. Няма вероятност бебето да е мое. Утре става година, откакто сме женени.
Корин ахна и Джаред отново я погледна.
— Беше забравила, нали?
Корин цялата настръхна.
— А трябва ли? — тя сви рамене. — Нямам хубави спомени от този ден.
Джаред почувства, че ядът му се надига. Наистина ли беше забравила брачната им нощ, която оттогава непрекъснато беше в сънищата му?
Джаред видя, че всички го гледат с изненада. Толкова ли явен беше гневът му? Трябваше да се вземе в ръце. Никога преди не беше показвал така чувствата си.
Какво му ставаше?
— Влизайте в къщата — каза им той.
Отиде да разтоварва колата и да отведе конете в конюшнята, докато Акила придружи двете жени вътре. В къщата беше тъмно и тихо. Преминаха през голяма гостна в центъра на къщата — тапицирани канапета, маси от сандалово дърво, саксии с цветя и пиано. От двете страни имаше портали с дърворезби и Акила мина през този отдясно, който ги отведе в тесен коридор с три стаи.
— Ти спиш тук — прошепна тя на Флоранс и отвори средната врата.
Влезе вътре и запали лампата върху шкафа. Стаята не беше голяма. Странно дълга и тясна, но изглеждаше все пак уютна, с малко легло, бюро и стол до едната стена. Тъкана черга покриваше пода, имаше голям гардероб и дори самостоятелна баня в края на стаята.
— Много е приятно тук — отбеляза Флоранс.
— Шшт — прошепна Акила. — Малиа спи съседна стая. Не буди нея или пострадаш.
— Добре, ще бъда колкото мога по-тиха — отвърна Флоранс, но Акила вече напускаше стаята, правейки знак на Корин да я последва.
— Тази жена не ми харесва — прошепна Корин, като се навеждаше да целуне Майкъл за лека нощ.
— Много е проницателна, ако питаш мен. Но сега върви. Майкъл и аз ще се оправим.
Корин остави Флоранс и видя Акила да я чака нетърпеливо в края на коридора. Последва я в доста по-голяма спалня в предната част на къщата. Веднага щом запали лампата на нощното шкафче, Акила понечи да излезе.
— Коя е Малиа? — попита Корин, но Акила пренебрегна въпроса й.
Огромната жена се сиря на прага и замислено се вгледа в Корин.
— Знам ти лъже за бебе, но ние бъдем приятелки въпреки това, защото ти дала мой Ялека син и това хубаво. Някой ден той узнае и бъде щастлив.
На Корин й трябваха няколко секунди, за да отговори възмутено:
— Майкъл не е мой!
Но Акила беше затворила вратата след себе си. Корин започна да обикаля напред-назад. Тази жена щеше да развали всичко.